Мариета Герова
Ден като ден само,че първи октомври- Международен ден на възрастните хора,Световен ден на музиката,на поезията и ще добавя- на ДОБРОТО!
Защото да вършиш добрини не е нужно денят да е обявен за Световен!
Доброто има много аспекти. Една добра мисъл за някого е мощен сигнал към Вселената, който поражда чудеса. Дори само една малка мисъл може да донесе неочаквани изобилия в нечий живот.
Но трябва и смирена душа. Защо ли? Смирението е богатство. Един от най-чистите пориви, които биха могли да владеят сърцето ни, а сърцето ни трябва да е чисто, за да дава любов. Когато вършим добро, никога не трябва да е показно. Не че и трябва да остане скрито, но ако Съдбата пожелае, тя ще го разкрие пред света. Съмнявате ли се? Недейте.
Всичко което ще ви разкажа е случайно!
Красивото есенно слънце,пръскаше обагрени листенца в дворовете на несебърските къщи.
Аз вървях и се радвах на всичко наоколо,наслаждавайки се на танца на листенцата,защото в мен звучеше музика.Може би Вивалди,може би,песен на Тони Димитрова,все едно.Международен ден на възрастните хора, от които толкова много учим,Световен ден на музиката и словото-без които не би съществувал нито танца,нито усещане за красивото,нито думите с които да изразим благодарността си към случващото се около нас.
В този момент, забелязах възрастен мъж на видима възраст около 80 години,който караше своя позавехтял велосипед,прибирайки се у дома.Видях усмихнатото личице на Никола Харизанов/наш съгражданин/вероятно доволен от поредната си колоездачна обиколка в града.
Не знам дали предусещаше какво го очаква,но със сигурност, щеше изпълни сърцето му с радост и трогателно вълнение!
Спрях.Усещане…усещане за вълшебство.Не ме подмами чувството…Натъкнах се на един акт на благородство, пред който останах без дъх изпълнена с надежда,че има млади хора,запазили в сърцето си:обич и признателност към възрастните човеци.
-Да, добрата дума също е израз на сила и любов, но добротата трябва да бъде подплатена с действия. Та в този момент пред дома на Н.Харизанов,забелязах суетня…Видях Петър Хрусафов Тодоров-млад енергичен мъж,винаги с отношение към хората, мотивиран и отдаден на работата си,като общински съветник в града,да „води“ срещу възрастния човек,чисто нов велосипед с огромна червена панделка и табела,която трудно разчетох,но…да пишеше :Харизанов.
Възрастният мъж развълнувано промълви нещо….,сложи ръце пред гърди в знак на признание,прегърна младото момче и с сълзи от щастие,прошепна:
Благодаря благодаря, момче! Ти,сбъдна една моя мечта!
Петър /Петьо/Тодоров,често спира пред пенсионерския клуб,за да поздрави по „възрастните момчета“,както се шегува самия той. Вероятно от някой непринуден разговор е подразбрал за мечтата на Харизанов,вероятно това няма да е последният жест който ще направи и какво по-хубаво от това.Нека този жест да бъде пример за всички нас,защото когато даваш,непременно получаваш!
Какво ли?! Приятелство и обич! А какво по-ценно от това да можеш да седнеш с приятел и да се отпуснеш в раздумки….за хората и доброто и за миговете,спиращи дъха ни.
Прегърнати влязоха в двора,за да разговорят.Да се насладят на душевния празник изпълнил несебърския двор с радост,възхищение и удовлетвореност!
Ще го нарека божествен акт. Изисква малко, а дава много,дори повече отколкото бихме предположили или очаквали.
Всеки има нужда от добро, особено когато най-малко го очаква. Да подариш някому опора, да докоснеш душата му, да виждаш красивото в него, може да издигне този човек от дълбините на отчаянието до висините на земния рай.
Доброто винаги побеждава. Просто трябва да имаме очи за него!
Бел.ред.Трогнати сме от този разказ,който деликатно напомня,че възрастните хора имат всеки ден празник,когато се срещат с доброто.И не е вярно,че всички участници в предстоящите местни избори ,правят не без корист срещи с възрастните хора само на този ден,организират банкети и екскурзии с една -единствена цел………
Наистина да бъдем добри и отзивчиви,но всеки ден и към всички хора!По делата през годините ще ги познаете,а не в един-единствен ден !
