11 година след убийството на председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков, подбудите за злодейския акт остават неогласени от специализираните органи. Каквито и да са те обаче, убийството на един политик никога не се разглежда като криминална случка.То винаги носи заплаха и е знак не само на насилие,но и на предупреждение към всички.
ГОРЧИВО ЖИТО
”…Не се поддавам на шантажи и не позволявам да ме рекетират…” Димитър Янков
11 година след убийството на председателя на Общински съвет в Несебър- Димитър Янков ,подбудите за злодейския акт остават неогласени от специализираните органи. Каквито и да са те обаче, убийството на един политик никога не се разглежда като криминална случка.То винаги носи заплаха и е знак не само на насилие,но и на пре дупреждение към всички.
След убийството на Янков Несебър вече е друг.
Освен че загубиха един от най-големите си съвременни стожери, градът и общината се лишиха от спокойствие.Някой като че ли иска да превърне несебърския регион в скотобойна.Кой е той все не се знае,но Времето надали ще го скрие.
Фактите обаче са си факти и никой не може да ги елиминира.Преди да покоси Янков, злобата направи всичко възможно да го отрече, да го очерни, да го хвърли в устата на клюката.Намериха се хора, които осигуриха арестуването му, за да пречупят волята му. Политически пигмеи,облечени във власт, направиха всичко възможно за неговото компрометиране, защото се страхуваха от силата му.Не успяха, но и не се примириха.
Продължиха да насаждат атмосфера на омраза, довела в крайна сметка до извършването на злодейския акт.И това няма как да не бъде подчертано от Времето.Защото ръката на убиеца, на когото и да е, е логична част от ръката на омразата, насаждана с години.В това отношение интелектуалното подбудителство е по-страшно, от натиснатия спусък.
Обсебени от демоните на злобата, същите тези лилипути, се направиха на най-разтревожени от вандалския акт.Всички те, уплашени от обществената реакция след покушението срещу Янков, започнаха измислянето на всевъзможни версии за убий ството.
Цинични небивалици започнаха да циркулират в публичното пространство, подменяйки истината за престъплението с каквато и да е измислица, и насочвайки вниманието на хората по най-примитивен начин встрани от ужаса на деня.
Ужасно е да се помисли, а камоли да се каже, че част от пресата и електронните медии също участваха дейно в опитите да бъде компрометиран Янков.В продължение на години те демонизираха човека и го превърнаха в жертва на спекулативната си игра с общественото съзнание.Словото им го разкъсваше много преди да го застигнат куршумите.
Сега същите тези медии, които го разпъваха на кръст, броят раните му от стрелбата, гадаят за причините на убийството и търсят утешение в сензациите.Падението им е пълно.Но какво да се прави.Така е винаги, когато виновните викачи си търсят алиби.
А изстрелите на 9 май 2007 не просто убиха един човек, а прекършиха устрема на Несебър и неговите хора срещу външните попълзновения. Те проечаха, за да ни подскажат, че старият политически бандитизъм е оживял отново.А както е известно,той не се цели произволно, а търси жертвите си сред най-личните хора.
Какво ми каза и бе написано от Димитър Янков през 1998 г.: „Не се поддавам на шантажи и не позволявам да ме рекетират”.
Загубата на Димитър Янков е непрежалима не само за неговите близки.Тя е такава за всички, които милееха и милеят за Несебър.Затова днес за всички житото, което е благослов за мъртвия и символ срещу омразата и злобата, ще бъде горчиво. Нека житото е горчиво.Смесено със сълзите ни, то става храна за всички, които страдат.
Максим МОМЧИЛОВ
