музика : Светослав Лобошки
Отново е август! Ах, кой ще ме спре
да ида на плажа на Черно море…
Вълничке пенлива, по-близо ела!
Недей се разбива в онази скала…
“Вълничке пенлива, по-близо ела!
Недей се разбива в онази скала…”
Припев:
Щом лятото свърши, ще падне листо
и аз ще си тръгна… Не питай “Защо?”
Вълничке солена, ти знаеш ли как
със мен да те взема до София с влак?
Вълничке пенлива, по-близо ела!
Недей се разбива в онази скала…
Ти беше самичка. Не страдай сега –
бъди ми сестричка, поне на шега!
Припев:
Щом лятото свърши, ще падне листо
и аз ще си тръгна…Не питай “Защо?”
Вълничке солена, ти знаеш ли как
със мен да те взема до София с влак?
“Вълничке солена, ти знаеш ли как
със мен да те взема до София с влак?”
музика: Живка Митова – Иванова
Златно слънцето блясва, където
сутрин рано се буди морето,
и от всички посоки повежда
детска вяра, любов и надежда.
Фестивален Несебър изгрява,
става приказна детска държава –
няма вече контролни и класни,
има само купони прекрасни!
Припев:
Фестивал, фестивал,
колко детски съдби си събрал!
Нека всеки оттук днес усмивка си вземе –
да го стопля през другото време!
Нека винаги да има по света –
слънце, радост, красота!
Да се знае: Навред по земята
забраняваме строго тъгата!
Ако някой случайно се смръщи –
ще решава домашни във къщи.
Хайде с нас, ние всички умеем
да играем, рисуваме, пеем.
Пред усмивките чисти и млади
злото чезне, рушат се прегради!