На 27 август 2021 г. в Несебър се проведе среща между ръководителите на българската и руската обществени организации – Христо Николов, председател на Управителния съвет на Сдружение „С Русия за вяра, единение и култура-Несебър“ и председателя на Съвета на руската обществена организация „Съюз на ветераните от Ангола“ Сагачко Вадим Андреевич. Срещата се проведе в топла, приятелска атмосфера. Бяха обсъдени въпроси за дружба и сътрудничество между двете организации.
На срещата присъстваше и съпругата на Вадим Андреевич.
Христо Николов запозна госта с историята, дейността и целите на Сдружението.
Председателят на Съвета на руската обществена организация „Съюз на ветераните от Ангола“ Вадим Андреевич заяви:
„Обществената организация на участниците в оказването на международна помощ на Република Ангола – „Съюз на ветераните от Ангола“ е създадена в Русия през 2004 г. от ентусиасти, които не търсят никакви ползи за себе си. За нас и нашите колеги изпълнението на интернационалните и служебни задачи в тази страна се превърнаха не само в дълг, а и в лична човешка мисия. Това ни позволява активно да използваме потенциала на членовете на Съюза за изпълнение на основните точки от Устава ни, една от които е работата за съхранение на историческите факти относно международната помощ за Ангола в периода 1975-1992 г. от гражданите на Русия и бившия СССР и увековечаване на паметта им. Съюзът изхожда от факта, че натрупаният там опит и запазването спомена от тези събития са от изключително значение за патриотичното и интернационално възпитание на младото поколение на Руската федерация.
Организацията обединява руски граждани, които по различно време подпомагаха правителството на Ангола не само във военна, но и в икономически, дипломатически и други области.
През годините Съюзът стана по-силен, развива се динамично. В много региони на Русия и в чужбина нашите офиси функционират активно.
Съюзът на анголските ветерани редовно организира фото изложби, издава книги, брошури, заснима документални филми за предоставената политическа, икономическа и военна помощ на Ангола в борбата за независимост и държавно формиране на страната, както и сътрудничество с Ангола на настоящия етап. По тези въпроси в медиите се публикуват редица статии и интервюта. Провеждат се срещи с ученици, студенти, кадети и слушатели във военни училища и академии.
Ветераните участват в исторически, възпоменателни и мемориални събития, празнувани ежегодно в страната.
Организацията извършва активни музейни дейности. Създаден е музей на ветераните от Ангола в офиса ни. В някои музеи в Москва и други градове са открити секции, посветени на предоставената международна помощ на Ангола.
Съюзът на анголските ветерани работи по издирването на семействата на военните и цивилни специалисти, убити в Ангола, както и създаването на списък с имена на всички съветски (руски) граждани, убити в Ангола и публикуването на имената им в книгата „Паметта на Ангола“.
Дейността на „Съюза на анголските ветерани“ се разбира и подкрепя от правителството на Ангола и посолството на Ангола в Москва.
С тяхна помощ:
– През септември 2015 г. делегация на Съюза на анголските ветерани в провинция Кандо Кубинго близо до Менонге (Ангола) инсталира обелиск на починалия съветски екипаж на самолета Ан-12 и неговите пътници – съветски военни съветници, който беше свален свален от южноафриканска ракета;
– През март 2018 г. Организацията постави мемориален камък в столицата на Ангола, Луанда. „В памет на тези, които се бориха за независима Ангола. На руснаците, изпълнили международния си дълг“;
– През март 2019 г. Националният музей на военната история на Ангола в Луанда беше откритата постоянна изложба, посветена на работата на нашите интернационалисти и увековечаваща спомена за безкористната работа на нашите граждани, помагащи на тази страна и на нейния народ.
В Ангола не са забравили за международната помощ и хората помнят с благодарност онези, които в този труден момент им помогнаха и подкрепяха.
Там не бяхме сами. Руските ветерани с топлота помнят онези български специалисти, с които имаха време да се срещнат на анголска почва. Те бяха лекари, учители, инженери, геолози, селскостопански и други специалисти. Това беше истинско славянско братство.
Всички вървяхме по един и същи път по време на Гражданска война в Ангола. Помня с болка как през 1979 г. бяха пленени български специалисти, дошли да развиват земеделието в този регион. За съжаление, не знам каква е по-нататъшната им съдба.
Съветският геодезист В. Чепига разказва: „През 1987 г. работих по договор в Ангола. Съветските специалистите по това време извършваха комплекс от топографски и геодезически задачи по актуализиране на картите. Бях изпратен с топографско задание в район със седалище в град Негаж, провинция Уиже, в северната част на страната. Къщите ни бяха охранявани, а и оръжия имахме в достатъчни количества. Но обстановката беше неспокойна. Всяка вечер имаше стрелба, бойци от опозиционните групи на УНИТА се опитваха да влязат в града. Семейство български учители, които преподаваха на анголските деца, дойдоха при нас за през нощта. Смятаха, че е по-безопасно с нас. Сигнални мини бяха поставени покрай оградите на къщите ни.“
А аз се срещнах с български учители през 1990 г., когато току-що бях пристигнал в Маландж и още не познавах никого. Те ме посрещнаха радушно и ми помогнаха. Изминаха повече от 30 години, но помня тези хора с благодарност.
Бихме искали да намерим онези граждани на България, интернационалисти, които оказваха помощ на Народна република Ангола от 1975 до 1992 г., да им благодарим и да им отдадем нужната почит почит.“
В края на срещата председателят на УС на Сдружение „С Русия за вяра, единение и култура-Несебър“ увери госта, че ще направи всичко възможно и издири български граждани, работили през онези години за възстановяване на Република Ангола.
