Община Несебър съобщава, че поради заболяване на акад. Васил Гюзелев, срещата с него, която бе предвидена от 18 часа на 27 октомври, четвъртък, се отменя.
Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936. Дейността на академик Гюзелев е забележителна и не се измерва само с хилядите страници изписана литература. Неговото име и активна обществена дейност олицетворяват един пълноценен живот с послание към бъдните българи – да помним славното минало на средновековното Българско ханство-царство и да браним нашата история от чужди посегателства.
Съвсем заслужено през 2003 г. академик Гюзелев получи Хердеровата награда във Виена – за професионализъм в областта на хуманитаристиката и изкуствата. Още повече стойностни за него са и достойните награди на българските градове – почетен гражданин на Монтана-1981 г., Минерални бани-1987, Никопол-1999 г., Димитровград -2004 г.
Гражданите на Несебър и региона се присъединяват към празника на големия български историк Васил Гюзелев – удостоен и за Почетен гражданин на град Несебър на 7 февруари 2003.Пожелаваме му крепко здраве и нови научни достижения!
Тексът за бележития историк е от Георги Н.Николов* .
Максим МОМЧИЛОВ
……………………………………………………………………………..
Неуморен изследовател на средновековния Несебър – академик Васил Гюзелев на 80 години
Средновековният Несебър е най-скъпоценния бисер в короната на Византийската империя и Българското царство
Васил Гюзелев
Историята на Месемврия (дн. Несебър) е забележителен пример за ролята на един средновековен град в историята и културата на Балканския полуостров. Тя обаче едва ли би била така добре позната без десетките книги и статии посветени на миналото на града, написани от Васил Гюзелев. Неговият интерес към средновековната история на града се заражда през 70-те години на ХХ в. когато публикува първите си статии за Несебър: „Очерк върху историята на град Несебър в периода 1352–1453 г.“, „Нови данни за историята на България и град Несебър през 1257 г.“, „Chronicon Mesembriae. (Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366–1448 г.)“. Впоследствие В. Гюзелев написа много статии за политическата, стопанската, църковната и културната история на град Несебър през средните векове.
В няколко книги българският учен представи различни страни от богатото историческо минало на този византийски и български град: „Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието ,края на ХІІ – началото на ХV век“ (1995) „Икони от Несебър“ (съвместно с Жана Чимбулева – 2003), „История на Добруджа. Т. 2. Средновековие“ (съвместно с Иван Божилов – 2005). Особен принос В. Гюзелев има в изследването на Несебърската кратка хроника от ХV в. Това е единствената запазена средновековна хроника за български град, чийто оригинал се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека.
Написана на гръцки език, тя съдържа 16 летописни бележки за историята на Несебър в перода 1365–1448 г. В. Гюзелев подробно анализира нейното съдържание. Твърде любопитна е историята на последната в историята българо-византийска война от 1364 г. Тя е била водена за владението на двете важни черноморски крепости Анхиало (дн. Поморие) и Несебър – две твърдини които били традиционна „ябълка на раздора“ в отношенията между Търново и Цариград. В специално написана статия по този въпрос В. Гюзелев подробно разкрива хронологията, причините и развоя на войната. Българският учен е изследвал и документите от пазарите за роби през ХІV–ХV в. и е установил имената на много жители от Черноморското крайбрежие, включително от Несебър, които са били отвлечени от турците.
По повод честването на 50-годишнината от обявяването на Несебър за град-музей на 26 април 2006 г. акад. В. Гюзелев произнесе слово, в което между другото заяви:
„Несебър преди 50 години бе провъзгласен за град-музей, а по-късно бе включен и в Световната листа на културно-историическото наследство. Съхранената през вековете порта на града, неговата крепостна стена и многобройните внушителни църковни сгради са онези паметници, които правят впечатление на всеки. Те са свързани преди всичко със Средновековието и представляват неговото своеобразно вписване в нашето съвремие. Присъствието на това монументално Средновековие върху едно тъй малко пространство (старият Несебър има площ само 25 хектара) не е така ясно изразено другаде, както тук. И в това може би се крие голямото очарование на стария град… Многобройни са движимите археологически паметници от експозицията и фондохранилището на Несебърския музей, които разкриват не само средновековната история на града и неговите тогавашн жители, но и на две съседни една на друга през вековете империи – Българското царство и Византия.
В техните корони Мсемврия–Несебър бе един от най-скъпоценните им бисери, защото техните владетели се надпреварваха да обсипват с дарения и благини ощастливения от Бога и природата град. Средновековните релефи и скулптурни изображения, архитектурните детайли и царски монограми, изящната византийска и българска керамика с най-различни изображения (може би една от значимите в цялото Черноморие), църковната утвар и многобройните епиграфски паметници – всичко това напомня за средновековния град и неговите обитатели…
Историята на средновековния Несебър е история на среща и пребиваване на личности, оставили своето име в аналите на Българската и Византийската империя. Най-много монограми в старинната несебърска църква Старата митрополия „Св. София“ са запазени от времто на император Юстиниан І Велики (527–565)… Тук през 705 г. се срещат трима владетели хан Тервел (701–722), императорите Юстиниан ІІ и Лъв ІІІ, за да поемат пътя към приказния град-вселена Константинопол.
Ако Тервел бе първият български владетел, посетил Месемврия, хан Крум бе първият, влязъл в него през 812 г. като победител, за да постави началото на една борба за свещения град, желан и от българи, и от византийци… Видими са върху стените на църквата „Св. Йоан Алитургетос“ следите от граф Амедей VІ Савойски и неговите рицари, пребивавали тук през 1366–1367 г. Запазен в агиографията е споменът от манастирите в Несебър и околността, посещавани от знаменития исихаст и учител на патриарх Евтимий – Теодосий Търновски. Много са писмените и епиграфските свидетелства за пребиваването на българските и византийските династични фамилии – Симеон Велики и неговите потомци, Асеневци, Комнини, Палеолози, Рали и др.“
Със своите изследвания за средновековния Несебър Васил Гюзелев завинаги вписа своето име сред историците на града. Така наравно с Маргарит Константинидес, Александър Рашенов, Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Велизир Велков, Жана Чимбулева, Димитър Съсълов, Любка Огненова и др. той е заема своето равно място с плеядата учени проучватели (археолози, архитекти, историци, реставратори), които направиха от курорта Несебър център на средновековната история и култура на Европа. Именно Васил Гюзелев бе човека, който организира в продължение на повече от четвърт век симпозиумите Bulgaria Pontica Medii Aevi (1981–2008) – Черноморска България през Средновековието, а Несебър се превърна в международен център за научните изследвания на тази тема.
Благодарение на В. Гюзелев в Несебър дойдоха най-именитите световни византолози и проучватели на черноморската средновековна история като Мишел Балар, Никос Икономидес, Джео Пистарино, Петер Шрайнер, Енрико Басо, Лаура Балетто, Сергей Карпов, Светлана Близнюк и много други. Техните изследвания поставиха Несебър на подобаващото му място в бурната и същевременно културно богатата история на черноморските градове и крепости през Средновековието.
Нека този кратък очерк за академик Васил Гюзелев бъде само една отправна точка за бъдещи историографски проучвания, посветени на неговите приноси в разкриването на средновековното минало на Несебър и несебърци.
На Многоя лета професоре! Тис полла ети!
Георги Н. Николов
___________________________________________________________________________* Д-р Георги Николов Николов е доцент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава научните дисциплини История на средновековна България, Поселищна история на средновековната българска държава, Външнополитически фактори в историята на средновековна България. Научните му интереси са в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, историческите извори за историята на средновековна България. Специализирал е в Солун, Лайпциг, Кьолн, Полша. Член е на редколегията на списание Минало. Автор е на книгите Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) (2005), Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) (2011) и на множество научни студии и статии.
