Д-р Георги Чалдъков и приятели-бургаски
Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър.
Народна песен
Николай Мирликийски (c. 270 – 6 декември 343 г.) е бил епископът на град Мира в областта Ликия (днешната азиатска част на Турция). Той е най-популярният светец на християнската църква, почитан като Чудотворец – покровител на моряците, рибарите и банкерите.
Поверието казва , че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай – да я пази от бурите. (Когато лодката се пробие, Свети Николай затворя дупката с шаран.) От 1992 г. да пази и Бургас: през тази година Община Бургас избра свети Никола Чудотворец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители.
Оттогава Никулден е празник на града – спомням си първите фиести на площада пред Общината и вечерта в ресторанта на хотел „България“ – един безкраен коктейл.
Преди 110 години бургазлиите са били около 15 000, сега (по данни на НСИ, 31 декември 2020) са 198 593 (и още „толкова“ по света). Силата на бургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разума и сантимента им и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие и бохемство.
Всички пътища водят към Бургас (omnes viae Burgas ducunt) – защото Бургас е вдъхновение, una storia d’amore eterna (една вечна история на любовта), написана от Христо Фотев и Петя Дубарова, нарисувана от Георги Баев, Стоян Цанев и Живко Иванов.
От римския поет Вергилий знам, че „Земята е божие дело, градът – на човека“. По-късно от разговори с приятели научих, че axis urbi (оста на града) на София е планината Витоша и черквата „Света Неделя“, на Рим – Forum Romanum, на Гърция – Делфи и Олимп, на Япония – планината Фуджи (особено когато си в подножието ѝ и гледаш как охлювът на Кобаяши Исса „бавно, бавно се катери“ към върха).
За мен бургаският axis urbi е „Александровска“ и по средата „Часовника“ (пъпът на Бургас – umbilicus urbis Burgas). „Александровска“ е оста „Север-Юг“ (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – „на залива закрила,/ строга и любовна светлина“ (Христо Фотев).
Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият христиански кръст в света, изграден от улиците „Богориди“–„Фердинандова“ (бургаската Via Sacra) и „Александровска“ (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.
