Архивите са съживени
Архитект Никола Николов е обявен за „Почетен гражданин на Несебър” на 5 септември 1972 г.
На 05.09.1972 г. Пеньо Апостолов -председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несебър на заседанието си обявява удостояването на арх.Никола Николов за „Почетен гражданин на Несебър”.
Част от обектите на арх.Никола Николов: „Казино”,”Глобус”,”Европа” и „Пирин”
…..Сред тях се откроява и образът на големия български архитект Никола Николов. Наричахме го бачо Кольо. С това „бачо Кольо“ по-младите му колеги изразяваха дълбокото си уважение и искрено възхищение от неговата дарба, от огромния му опит. Нерядко, колчем станеше дума за него, изкушени в архитектурната професия, изкуствоведи и ценители на красотата го наричаха Майстор Кольо Николов. И двете определения изразяват точно неговото изключително място в архитектурата….
Георги ЙОРДАНОВ
Максим МОМЧИЛОВ
Никола Иванов Николов е роден на 26.01.1924 г. в град Нова Загора. Следва в Държавната политехника в София и завършва с успех през 1949 г. факултета по архитектура. Младият архитект с голяма амбиция и патриотичен жар поема трудния път на проектанта-творец, решил да отдаде всичките си сили за развитието на нашата българска архитектура. *
Първите сериозни стъпки като проектант арх. Николов прави след преминаването му в Главната архитектурна проектантска организация „Главпрект“.
Намерил истинското си място в този добър колектив от специалисти-творци, сам влял в него творческата си енергия и дръзновена мисъл, арх. Николов още от самото начало взема активно участие в проектирането на редица архитектурни обекти, различни по характер и предназначение.
Истинските възможности на арх Николов като творец-новатор се проявяват още по-добре при проектирането и изграждането на курортния комплекс „Слънчев бряг” при град Несебър. На него беше възложена тази много отговорна и трудна задача, която той заедно с оглавения от него колектив се зае да осъществи с творчески ентусиазъм и жар.
Но по кой път трябва да се тръгне? Каква идея, каква композиционна мисъл, каква архитектура трябва да има този нов курорт?
Определена е девствената крайбрежна ивица с огромни пясъчни дюни северно от Несебър.
Целта е ясна. Новият комплекс трябва да бъде нещо различно от другите наши черноморски курорти, с по-голямо и интересно групиране на обектите, с по-голяма интимност, романтика и привлекателност, с по-лека и разкрита архитектура и при това неговото строителство да бъде много по-евтино.
За арх.Николов всичко започва през студената зима на 1958/59 г., когато в дюните до Несебър се полагат основите на курорта „Слънчев бряг”. Вярно, преди това той чиракува при големите български архитекти Георги Овчаров и Иван Васильов, участва в проектирането на Дунав мост и Министерския съвет, прави конкурси. Но онази зима превръща 35-годишния проектант в арх. Николов.
Тежка зима е била. Както самият той пише в спомените си: „През деня студувахме по обектите и се греехме на малките огнища в тях. Вечер в бараките пълните варелени печки се зачервяваха. Пиехме вино да се сгреем. Лягахме в мъжката спалня на бараката, на нарове. Събуждах се към 3-4 часа, вкочанясал. (…) Малко архитекти могат да имат такова силно преживяване в живота си. Това бяха изпитания чисто човешки, на психическа издържливост, на мраз и студ, страх и кураж, да бъда или да не бъда човек преди всичко, ще успея или ще се проваля като архитект“.
Арх. Николов влага цялата си душа, умение, талант, богат опит и много труд в градоустройственото решение на комплекса както и в решаването на всички останали сложни художествено-творчески и технически въпроси. Той, заедно с целия умело ръководен от него колектив от талантливи специалисти, преодолявайки много трудности, не пожалиха сили, за да дадат всичко, което беше по техните творчески възможности, за да реализират поставената цел.
Арх. Николов, освен като главен архитект и главен проектант на този курортен комплекс, под чието непосредствено ръководство, указания и идеи са проектирани почти всички обекти, той лично е автор на по-значителните сгради там.
Ресторантът „Казино“ ни пленява със своята интересна разработка и третировка на пространствата. Архитектурата е много изразителна, с майсторски претворени форми и елементи от нашата национална архитектура.
Хотелите „Зорница“, „Калина“ със своята архитектурна композиция създават чувство на интимност и романтика. 7-етажният хотел „Олимп“ с обема и архитектурните си форми внася друг по-богат елемент на разнообразие в общия архитектурен ансамбъл. Завършен е и 14-етажният висок хотел с ресторант „Глобус“. Една композиция от широк, плосък, нисък обем, където са ресторантът и другите увеселителни заведения и високото хотелско тяло с много интересна ажурена архитектура, оцветена с меки пастелени, светли нежни тонове, е направила тази сграда извънредно лека и ефирна, рядко привлекателна и красива.Този обект е най-доброто постижение на арх. Николов в курортния комплекс „Слънчев бряг”.
Арх. Николов е автор и на новия градоустройствен план на старинния наш музеен град Несебър, получил също висока оценка. Този план е изготвен с голяма вещина, с цел да се запази и освежи чара на този черноморски бисер.
За архитектурното творчество на арх. Николов може да се каже, че се отличава с оригиналност и богатство на композицията, лекота, свежест и логика на архитектурните форми, плод на висок естетичен усет, вярно чувство и умение, съчетани със солидни знания, творчески размах и разбиране на мъчно уловимите закони на съвременната архитектура.
Архитект Николов е извънредно трудолюбив и богато надарен проектант, който притежава свой стил на работа. Архитектурата на неговите сгради носи белега на високо професионално майсторство.
Курортният комплекс „Слънчев бряг“ расте с всяка следваща зима и през 1960-те влиза в страниците, както на специализираните международни архитектурни списания, така и на неспециализираните западни медии, които често публикуват репортажи и позитивни коментари за развитието на българския туризъм.
България е сравнявана с Флорида, Хърватска и Франция, а в статия, публикувана през 1966 г. във вестник „Ню Йорк Таймс“, четем: „Когато преди 6 години българите започнаха да строят „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата“.
Арх. Николов и неговият екип проектират „Слънчев бряг“ на етапи, от края на 1950-те до началото на 1970-те. Отначало хотелите са ниски, едно-и двуетажни, с малко легла. С всеки успешен сезон държавната поръчка за повече и по-големи хотели се увеличава, но архитектите правят всичко възможно курортът да расте съобразно средата, като пълзи сред подвижните пясъчни дюни, вмъква се в тресавищните пролуки измежду тях и създава сгради с неправилна форма и контури, определени от заварената природа.
Така се появяват хотелските групи „Континентал“ и особено „Несебър-Созопол“, които най-добре обобщават търсенията на арх. Николов през онези пионерски години на курортно строителство у нас – ниски застройки с голяма дължина, живописно разчленени на хотелски корпуси и обслужващи сгради с различна височина, които въздействат театрално и реагират едновременно на природните дадености и на типичната възрожденска и средновековна архитектура в старите части на Несебър: от широките пясъчни дюни преминава през малки проходи, през тесни „възрожденски“ улички с търговски „чаршии“, за да попадне в интимни, павирани „манастирски“ дворове с много зеленина.
Арх. Николов проектира хотелите „Несебър“ и „Созопол“ заедно с 14-етажния хотел „Глобус“ през 1963, за да оформи вторичен център в южната част на „Слънчев бряг“. И междувременно започва работа по новия градоустройствен и застроителен план на Стария Несебър, обявен за археологически, градоустройствен и архитектурен резерват още през 1956 г .Удостоен е с Димитровска награда на Държавния съвет,16 юни 1962 г. *
Ако има български архитект, който да е най-близо по мислене, убеждения и творчески почерк, то това е именно арх.Николов. И не само защото прави осъзнат регионализъм. А защото е от поколението, което искрено вярва, че архитектурата може да се променя, да реагира на критиките за „унификация“ и „безсърдечност“, да отчита контекста и пак да служи на хората в духа на високата модерност. ___________________________________________________________________________
* Никола Иванов Николов е роден на 26.01. 1924 г. в Нова Загора. Завършва архитектура през април 1949 г. в Държавна политехника-София. Периодът му продължава до 1956 г. последователно при арх. Георги Овчаров (до 1955 г.) и при арх. Иван Васильов (1955 – 1956 г.).
Самостоятелната архитектурна практика на арх Николов започва през 1957 г., когато той става главен архитект на бъдещия курортен комплекс „Слънчев бряг“ край Несебър.Работил е по генералния план на Слънчев бряг, възстановяването на средновековния облик на Несебър, централната част на Велико Търново и централната част на София.
Проектите на арх Николов в Слънчев бряг са: ресторант „Казино“-1958 г.,хотел „Глобус“- 1958 г.,хотел „Пирин“- 1961 г., хотел „Созопол-Несебър“- 1964 г.,хотел „Европа“,1964 г. Обявен е за „Почетен гражданин на Несебър” на 05.09. 1972 г. * Министерският съвет с постановление N993 от 16 юни 1962 година удостои арх. Никола Иванов Николов с най-висока награда, със званието Лауреат на Димитровска награда – за 1962 година, за големите му постижения като главен проектант и главен ръководител при изграждането на курортния комплекс Слънчев бряг край град Несебър и като автор на редица от най-значителните обекти в комплекса.
* Книгата е от предпечат на 31 почетни граждани на Несебър, автор е Максим Момчилов
