1 press

Жулиета Шишманова е първият „Почетен гражданин на Несебър” от 27.04.1972 г.

На снимката:Площад „Жулиета Шишманова “ в новата част на Несебър

Жулиета е посрещната като царица, след  първия  цар Садала, на когото са дали най-напред ключа на Несебър,…..А като донесох ключа, дори не го погледна. После някъде ми се загуби…..

На 27.04.1971 г. Пеньо Апостолов Попов-председателят на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несеър на заседанието си  обявява и се гласува  удостояването на  Жулиета Марково Шишманова за „Почетен гражданин на Несебър”. По-рано преди това аргументираната  мотивация бе представена от председателя на Окръжния съвет на  БСФС-Бургас. 

 

 

1_2017Барелефът на паметника на Жулиета Шишманова е създаден от несебърския скулптур Йордан Йорданов.       

 

………„ Разказвах й на Жулиета, как баба Стояна ми е показала ключа на Несебър. След като стана Герой на социалистическия труд,несебърци направиха Жулиета „Почетен гражданин на Несебър”, а и й връчиха този ключ.                                                                                                                                                                                                                                                                                             

        Заварих един ден баба Стояна сама и тя много внимателно го измъкна от хубава кенарена кърпа. „Знаеш ли кой е Садал?“ Не знаех. Баба Стояна дори не можеше да повярва в моето невежество реши, че се шегувам:  „Онзи цар, на когото са дали най-напред ключа на Несебър. Жулиета е вторият човек, който го получава. Посрещнаха я като царица нашите несебърци“.                                                                                                 

        Жулиета след това често ме разпитваше как точно майка й извадила ключа от кенарената кърпа, разказва Маргарита Рангелова,написала книгата за Шишманова през 1981 г. Изглежда тази кенарена кърпа беше някаква голяма ценност, защото дъщерята с голямо задоволство се смееше.

– А като донесох ключа, дори не го погледна. После някъде ми се загуби. Разказвам й, а тя като че не е чула. Ще се пръсне от любопитство, но няма нищо да запита. Когато й казах, че съм Герой на социалистическия труд, не ми обърна много внимание, но виж, посрещането на несебърци я е зарадвало.

– Някога, ако остарея, ще отида в Несебър. Няма по-хубаво място на земята от моя Несебър. Ще си седя кротко до морето, ще се радвам на пролетта, на лятото, на есента, на зимата. Ти ходиш само през лятото и затова не знаеш истинската хубост на Несебър в четирите годишни времена Беше ходила през зимата, за да провери не се ли лъже, не е ли много мил този Несебър, тъкмо защото е спомен от детството.                                                После, като се върна, не можеше да се нарадва: „Чудесен! Много по-хубав, отколкото през лятото, когато го залеят от тази курортна суетня“. Викали я рибарите на рибена чорба, хвалели се: „Ела да видиш какъв калкан съм хванал, ела да видиш каква илария съм приготвила …“ Бяха й направили чудесна рибарска мрежа, на която се радваше като дете.                                                                                                                                              И пак:

– Някога, ако остарея, ще си отида до морето. Ще бъде много хубаво, няма да се интересувам колко е часът, кой ден, кой месец сме …   Казвах й тогава, че сигурно ще стане като онези много солидни, много амбициозни жени от международната федерация, които с такава педантичност искат да решават съдбата на този спорт, които все го бранят от новото, и все виждат, че новото си е пробило път някъде покрай тях.                                                                                                                                                                            Жулиета се смееше:

– Ами! Представяш ли си наистина, че ще искам, когато съм вече остаряла, да застана до тези млади, хубави момичета. Никога. Ще си отида в моя Несебър при моите си хора, при Пенко, при Ленчето, при Васко, при Надето. Само че никога няма да остарея. Рано ще си отида”……….

 

Как една горда и величествена жена, премина като кралица                                                                                   

Да си спомним за великата Жулиета Шишманова                                                          

    Жулиета Шишманова е една велика жена! Имах честта да се докосна до нея 4 пъти в живота си. Първият път беше на бенефиса на другата Велика по това време – Мария Гигова. Годината -1974. Бях на 11 години.

 


 1-1972 Илиана Раева: Това е моята любима снимка на великата Жулиета!                           

 Жулиета Шишманова е една велика жена! Имах честта да се докосна до нея 4 пъти в живота си.                                                                                                                                                                                   Първият път беше на бенефиса на другата Велика по това време – Мария Гигова. Годината -1974. Бях на 11 години, Златка Бончева ни беше завела в залата. Още виждам, все едно е било вчера, как една горда и величествена жена, премина като кралица през залата с огромен букет от червени рози, които поднесе на Мария Гигова пред препълнената и екзалтирана публика в зала “София”.                                                                                                                                             Ходеше така, сякаш единствената и цел беше да няма човек в залата, който да не гледа в нея… Толкова сила и самоувереност виждах за първи път в живота си! Знаех коя е, но не знаех колко силно въздействие върху мен ще възпроизведе тази магнетична и неотразима жена.

Вторият път беше на Световното първенство през 1977 год в Базел. Бях на 14 год. резерва на световното. Странното е, че и този път помня, как премина с високите си токове и царствена осанка през цялата зала, за да отиде до съдийската маса.

Аз седях в публиката в огромната зала с Нешка и като омагьосана се оставих на чувството, което отново ме превзе при нейното появяване. Това, което си спомням много добре беше как хората около нас също притихнаха от начина, по който тя въздействаше, когато и където се появяваше.

Третият път я видях на едно състезание в София. Аз се загрявах. Тя мина покрай мен, спря за момент погледа си върху мен, погледна ме право в очите, усмихна ми се леко и продължи пътя си. Няма как да опиша какво се случи в душата ми….А така мечтаех да ми каже нещо…Уви…

За четвърти път я видях във Велико Търново на състезание. Седях на една пейка близо до килима, на който се тренираше. Минути преди това бях свършила тренировка. Видях я в секундата, в която влезе в залата. Сърцето ми забумтя и ушите ми забучаха. Отново походка на жена, която не търпи възражения, знае величието си и въздействието върху хората, жена, която излъчваше огромно МОЖЕНЕ, силна, царствена … омагьосваща…

Този път когато мина покрай мен се спря, отново ми се усмихна, гледайки ме право в очите (ах, какви пронизващи очи… още ги виждам в детайл) и ми каза : “Ти си Илиана Раева, нали?!” Аз почти искайки да извикам и казах смело: ДА! Тя се усмихна по- широко и ми каза магическите думи, които никога нямаше да забравя: “ От теб ще стане голям състезател, но трябва да тренираш много!”

Полетях! Горях! Полудях от щастие и в този миг се видях Световен шампион! А бях още толкова малка…

Почувствах се БЛАГОСЛОВЕНА! Сега, когато пиша тези редове, отново сърцето ми забумтя, точно както в онзи велик за мен миг…После тя изчезна завинаги, за да остане завинаги… Навсякъде носех нейна снимка с мен. Тя седеше в тренировъчния ми дневник.Само с Анелия Раленкова бях споделила това, разказва гимнастичката Илиана Раева.

Години, след като се отказах от спорта се срещнах с бивши гимнастичнички и хора, които я познаваха много добре, защото исках да знам цялата истина за нея. Питах и мълчах, и слушах…

Получих Истината.Разбрах, че всъщност съм я познавала отлично, още когато я видях за първи път на 11 години…Има хора, с които не се познаваш, не си разговарял, но си усетил с душата си техния Космос.Срещата с такива хора може да се окаже една от най-важните срещи в живота ти.

 

Хаджи   Максим МОМЧИЛОВ

                                                         

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *