Вестник „Слънчев бряг прес“-един от символите на Несебър
Между 2 дати – 56 години несебърски вестник. Верен на кредото: „Никому в угода, на никого напук”.Пиша за бр. 1 970.Пиша, че пиша- преди това за бр. 1 000. Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша – наближава бр.2000.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал за 60-летието на един несебърски вестник.
Пиша.Пиша,че пиша.Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек вече в продължение на 30 години се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността” на героя на Елисендо. Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 1970 на “Слънчев бряг прес”- негов първоприемник от 25 април 2002.
Първият гл. редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983/. От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е Николай Коев. От 474 до 541 /1983-1985/ гл. редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988/ Елена Пешева, а настоящият вестник достигна бр.1970.
През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г./наричан с обратна дата – тоталитаризм/ и след тази дата /впоследствие -промени и демокрация/. На какво ни учиха /пишеха/ преди и след това? Последните трийсетина години измениха много и …. малко.
Тогава имахме и рабкори и селкори, разбира се в познатата идеологическа щампа, на оня „агитатор, пропагандатор и организатор” на единствената партия – държава.Няма как, очакванията към изданието, възникнало първоначално като резултат на партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.
В годините на прехода /след онази щампа/ и във вестникарството започна да се преповтаря за четвъртата власт, метафората за останалите 3 власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Робуващите на …агитатор, пропагандатор и организантор… рабкори и селкори.. са на изчезване, а може би най-универсалната функция във вестникарството е плурализма, присъщ с професионализма.Казано с други думи, плурализъм без професионализъм е тоталитаризъм и профанизъм.
В настъпващото 60-летие на вестника със сигурност все още има хора, които вярват ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория , а тяхното мнение е уважавано за печата.И няма как, занапред вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият,спазвайки кредото: „Никому в угода,на никого напук”
Максим МОМЧИЛОВ
