cbf6f11b4774f7e9b2a5227ee0b7b683

Проф. Александър Джеров: Недопустимо е в този момент да се прави сериозно изменение на Изборния закон


Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Проф. Александър Джеров, председател на Законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание, в интервю за предаването Това е България на Радио „Фокус“.

Водещ: Противоконституционно ли е предложението на ГЕРБ новоизбраният президент Румен Радев да удължи работата на Народното събрание (НС), за да се приемат поправките в Изборния кодекс за мажоритарната система. Следва тълкуването на проф. Александър Джеров, председател на Законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание. Подчертавам този факт ненапразно, защото на тази комисия принадлежи на практика авторството на действащата Конституция. Добър вечер, проф. Джеров.
Александър Джеров: Добър вечер и на вас, и на вашите слушатели.
Водещ: Професоре, противоконституционно ли е предложението на ГЕРБ новоизбраният президент Румен Радев да удължи работата на Народното събрание?
Александър Джеров: Според мен – не, защото Конституцията не съдържа текст, който да определя срок. Даже ако изхождаме от чл. 64 на Конституцията, ще видим, че има срок между отнемането правомощията на парламента и насрочване на изборния ден за редовния парламент, това да, но докато съществува парламент, не тече никакъв срок, който да задължи президентът на републиката да му отнеме, да прекрати, по-точно казано, правомощията му. Тъй че това ми е базата на разсъждение. Тук не изхождам от желанията на политическите партии. Това са политически въпроси. Аз съм юрист и като такъв разсъждавам чисто от гледище на правните норми.
Водещ: Да ви разбирам ли, проф. Джеров, че в Конституцията няма предвиден срок, в който новоизбраният президент трябва да разпусне НС и да назначи служебен кабинет?
Александър Джеров: Да. Това са различни неща. Ние с вас говорим, че няма срок, в който новоизбраният президент трябва да разпусне наличния, заварения от него парламент.
Водещ: А за служебен кабинет?
Александър Джеров: За служебен кабинет също така няма. Това са, как да ви кажа, слабости на Конституцията може би, но никога, когато работехме Конституцията, не сме съзирали възможността да стигнем до такова положение, каквото се получи сега. Впрочем, никой законодател не е могъл да изгради толкова и такива норми, с които да задоволи нуждите на живота в бъдеще и развитието, по-точно казано, на обществените отношения.
Водещ: Проф. Джеров, да ви попитам и за друго. Според вас, възможно ли е в срокове от няколко седмици да се правят радикални промени в изборния закон, каквото е въвеждането на мажоритарната система?
Александър Джеров: Аз бих се противопоставил. Също така бях противник и на измененията, които бяха направени преди това в Изборния кодекс. Дали ще приемем една или друга система за България, изисква много сериозни размишления. Това не е “две и две – четири“, за да може да се събере една комисия тази вечер и да реши въпроса. Нужно е научно обосноваване, освен това трябва да се помисли, как е по света. Не по света, по скоро бих казал в европейските държави, особено в основните и да се види, ако има една система, какъв е резултатът с течение на годините, когато се въведе друга система – каква ще бъде ползата за съответната държава. Затова колко ще продължи животът на сегашното Народно събрание трудно може да се каже. Но даже да е много по-дълъг, отколкото е очаквано, недопустимо е в този момент да се прави такова сериозно изменение. Не става дума да не уважаваме вотът на българския народ, напротив. Решението на българския народ трябва да бъде добре отнесено и съответните норми – създадени. Затова на мен ми се струва, че на бърза ръка в събота вечер не трябва да се решава такъв принципен, основен въпрос. Нека да го предоставим на бъдещото НС, защото не е въпрос само за приемане на системата изцяло, частично или разделянето на България евентуално на различни избирателни окръзи. Всичко това води до размишлението, че следва дълбоко научно, обществено, политически да се обмисли този въпрос, а не на крак, на бърза ръка да се реши въпросът. Ако би се решило сега, ще стигнем до грешни изводи и до грешни правила. Нищо не го налага. Да, вотът на българския народ трябва да бъде уважен, но не за пет минути. Така все едно не уважаваме волята. Волята е волна воля, но тя трябва да бъде облечена в съответните правила.
Водещ: Проф. Джеров, важно е да ни обясните, ако такива промени обаче се направят, те кога влизат в сила? Предстоящите предсрочни парламентарни избори по тях ли ще се организират?
Александър Джеров: Зависи как се поставят нормите. Но ако сегашното Народно събрание за седмица-две реши въпроса, с указ на президента те ще бъдат обнародвани в Държавен вестник и като влязат на страниците на Държавен вестник, естествено, ще важат. И затова съм срещу изменението. Аз не вземам отношение дали тази система е по-добра или по-лоша, дали трябва, или не, но когато се прави нещо сериозно, се сяда на задълбочено обмисляне. Тъй че ако сега се вземат такива решения, тоест ако сега се измени Изборният кодекс, безспорно ще трябва да влязат в действие при изборите през пролетта.
Водещ: Не мога да не ви попитам, готова ли е България, готови ли са българските граждани да проведат избори по тази система?
Александър Джеров: Според мен не. Защото аз съм се явявал на такива избори за Великото народно събрание и помня, че трябваше тогава, въпреки че знаете какъв беше периодът, трябваше да се обясняват нещата. И ако сегашното Народното събрание приеме новите норми, новите правила, то трябва задълбочено да се обясни на българските граждани, на българските избиратели какво означава то и какви са правата на всеки български гражданин.
Водещ: На края на нашия разговор, проф. Джеров, въз основа на вашия дългогодишен и богат опит, трябва ли и какви са рисковете, когато с лека ръка се посяга към преправяне на законите?
Александър Джеров: Мисля, че имаме, говоря за България, богат опит и се чудим защо един закон, не е важно кой, закон на тази Република, след като бъде гласуван, има след това десетки изменения и допълнения. Като погледнете, защото нали работя със закони, под заглавието на съответния закон половин страница най-малко изменения, допълнения и т.н. Защо си играем на законодателстване от хора, които не знаят за какво става дума, камо ли вече за българските граждани. И сегашните народни представители нямат необходимата квалификация, необходимите знания, за да решат първо да разграничат двете избирателни системи. И освен това да ги фиксират в правни норми. Защото не е само да вляза в Народното събрание по мажоритарната система. Ако се случи след това нещо с мен, заболея, напусна, какво ще стане на моето място? И още много други въпроси, които изникват за хора, които разбират от тези принципни положения.
Водещ: Аз ви благодаря, проф. Джеров, за вашето тълкуване, за анализа, който направихте, и за времето, което ни отделихте.
Александър Джеров: Беше ми приятно да работя с вас.
Водещ: На нас също и на нашите слушатели, защото много рядко и може би само когато човек владее като вас на такова равнище материята, може толкова кратко, ясно и точно да се обяснят сложни процеси.
Александър Джеров: Благодаря ви. И освен това, когато човек не разсъждава егоистично или субективно, когато говори човек пред вашия микрофон, трябва да се дадат обективно нещата, а не както на мен ми е приятно или на партията, в която членувам.

Цоня Събчева
Print Friendly

Автор: Агенция "Фокус"


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *