New Image

Виктор Христов: Имам идоли, но предпочитам да подражавам на себе си

 

Виктор Христов става популярен от първата областна спортна интернет страницата, чийто създател е той. По-късно преминава през школите на редица регионални и национални медии. Работи за вестниците „Черноморски фар“, „Бургас днес и утре“, „Меридиан мач“, „Дерби мач“ и „Футбол“. Бил е и кореспондент на „Дарик радио“ за Бургас и региона, където 9 години е предавал на живо срещи от българския футболен елит – „А“ и „Б“ група, двубои от турнира за Купата на България и контроли от най-големите стадиони в Бургас, Несебър, Поморие, Средец, дори Оризаре и Кошарица. Част от професионалната си кариера гради в телевизия “BG info channel”, където е автор и водещ на предаването „Спортна среща с Виктор Христов“ за периода (2008 – 2010 г.). Бил е в журналистическия екип на сайта „Бургас спорт“. От януари 2015 г. работи в новинарския сайт „Мелницата“ като журналист
V1Популярността си дължа на къртовския труд и отдадеността, с която работих през годините, казва Виктор и добавя: Знам какво съм направил и какво не съм. Оценката за собствените ми изяви е истинска и реална. Мога да се самокритикувам и да изпъквам, когато трябва, просто защото трябва. Сгреша ли – признавам си. Прав ли съм – никой не може да ме пребори. Все пак съм победоносен характер. Благодарен съм на всички, които ми вярват, които са били до мен в добро и лошо“.
От позицията на натрупания през годините стаж и опит Виктор твърди: „Знам какви бяха първите ми стъпки и как стартирах, знам и моментното ми състояние на какво ниво е. Благодаря на всички мои колеги за сплотеността и напътствията през първите ми дни в медиите. Благодаря на всички, с които съм работил, работя и предстои да работя“.
Идолите на Христов в българската журналистиката са Кеворк Кеворкян, Сашо Диков, Иван Гарелов, Иво Инджев, Стефан Кацаров. Любимите му тв водещи са Стойчо Керев, Мартин Карбовски и Слави Трифонов. Виктор обожава спорта и музиката. Обича предизвикателствата.
За себе си казва: „Знам, че мога. Напред и нагоре. Няма начин да няма начин!“
Любима мисъл няма. Обича да чува собствените си мисли. „Имам идоли, но предпочитам да подражавам на себе си“, заявява Виктор.
През какво е минал журналистът, какви проекти е реализирал и с какво най-много се гордее прочетете в интервюто.
– От кого си се учил в медиите, кои са най-ярките характери, най-силните образи, които си запомнил и на които си искал да приличаш?
– Учил съм се от големи имена в журналистиката като Стефан Кацаров, Веселин Люцканов, Венелина Стоянова, Велизар Маджаров и Валентин Будаков. Те са 100 % спортни журналисти, имена, които са дали страшно много на бургаските медии, достойни са за уважение. Всеки от тях има своя стил, почерк. Всеки от тях е различен, но аз съм следил творчеството им, работата им. Имах честта лично да работя със Стефан Кацаров, когото наистина бих нарекъл мой учител в медиите, защото когато постъпих на работа в „Черноморски фар“, „хванах“ последните година-две от неговата работа, преди пенсионирането му. Стефан Кацаров е уникален човек. Има енциклопедични познания. Тогава можех да разчитам на него във всеки един момент. Никога не ми е отказвал помощ, съвети, информация за събития и личности. Ако ще открояваме имена, нека добавим и Катя Касабова. Тя е уникална личност и журналист. Един журналист трябва да е смел и безкомпромисен, иначе няма как да пробие, да се развива, да твори, да създава и реализира нови проекти. Може би малко хора знаят, че аз близо десетилетие съм бил изцяло спортен журналист. Сега жанровете се смесиха. Мен, например, ме „пречупиха“ в “BG info channel”, където започнах да отразявам първите си събития извън спорта. Разбира се, заслугата е на ръководството на медията, иначе може би сега нямаше да давам интервю като един от многото, стоящ зад вече авторитетната медия „Melnicata.com“. Когато работиш в една медия, трябва да си горд с нея, да знаеш защо и за какво работиш, защо си точно в тази медия, както ти даваш на нея и какво ти дава тя на теб. Едно нещо или ти носи лично и професионално удовлетворение, или не.
V3
Погледни ми визитката, виж колко медии съм сменил. Защо съм ги сменил? Обстоятелствата са били такива. Никога не съм си тръгвал със скандал от предходното ми работно място. Имам приятни и паметни мигове от всяка една медия, в която съм бил. Има имена в медиите, които са достойни за уважение. За мен е чест и гордост, че съм работил за едни от най-големите медии в България. „Черноморски фар“ е вестник на 100 години. „Меридиан мач“ е първият футболен всекидневник в България. В-к „Футбол“ е легенда. „Дарик радио“ го знае всеки, а аз съм предавал на живо стотици футболни срещи от стадионите в Бургас, Поморие, Несебър и т.н.
Сред ярките характери, които съм запомнил, е този на Георги Ингилизов, гл. редактор на „Черноморски фар“, във времето, в което работих там. Също уникален човек и професионалист. Това бе една от най-сериозните медии, в които съм работил, а без онзи кредит на доверие от негова страна, едва ли щях да натрупам ценния опит от периода там.
– Спомняш ли си кое беше първото събитие, което отрази?
– Да. Като кореспондент на „Меридиан мач“ отразявах тренировка на футболния отбор на „Несебър“. Бях типичния новобранец. Посрещнаха ме футболната легенда Николай Русев – Джангъра, Христо Димитров, който тогава беше рехабилитатор на отбора, както и домакинът Марин Георгиев. Сякаш беше вчера, а бе през далечната вече 2003 г., някъде през ноември. Трябваше да пусна материал за отбора, преди предстояща футболна среща. Имах написани 2-3 въпроса в тефтера, отворих го, пуснах диктофона, който специално си бях купил за дебютното ми блиц-интервю, а старшията Русев много ми помогна, като ми даде изчерпателни отговори на може би не особено добре подбраните въпроси. Срещнах добро отношение и топло посрещане от тримата, за което и в момента им благодаря от трибуната на Melnicata.com.
– Кое събитие се отразява най-трудно?
– Това, което не е организирано добре. Има и събития, които трябва да отразиш, просото защото ти е възложено да отразиш. Отразявал съм такива, било ми е трудно, дори и в настоящето попадам на събития, които някак са непозната материя за мен, но изкуството иска жертви. Има и друго, онзи оттенък /пламък/, на спортния журналист, все още тлее, за това наистина в дадени ситуации може би ми е трудно, но отбелязвам това не, за да се жалвам, а да подчертая, че част от журналистическата ми кариера е минала в друга сфера и отразяването на нещо непознато за мен, не винаги би било успешно и с очакваните отлични резултати. Поне към момента.
V4– Кой е най-големият ти успех?
– Най-големият ми успех е това, че съм работил за едни от най-големите родни медии, било то национални, областни или местни. Също така, като изключителен успех бих посочил създаването на медии. Който иска да вярва, но аз във времето съм имал 4 сайта, като един от тях се е задържал във времето 13 години, а другите средно по 2 години. Радвам се, че също така съм един от инициаторите за създаването на Melnicata.com, защото вече е безспорен лидер, а това няма как да не ме радва. Този сайт в никакъв случай не е конкуренция нито на Nessebar-news.com на Красимир Косев, нито на в-к „Слънчев бряг“ на Максим Момчилов. Първо, респект към тях двамата, две големи имена, достойни за уважение. Към медиите им също. Melnicata.com е нещо съвсем различно, а всяка медия си има своя чар и път на развитие. Ако сме конкуренция, няма да сме рамо до рамо по събитията, а ние дори си помагаме. Всяка медия си има своите приятели, фенове, почитатели. И към момента като най-голям успех бих причислил увеличаващата се посещаемост на сайта Melnicata.com. Няма по-хубаво нещо от това, когато виждаш, че твоя труд се оценя и от хората, които следят публикациите. А колкото повече, толкова по-добре. Реално посещаемостта на читателите на сайта е стимул за създаването на нови, качествени и атрактивни материали. Дори и в най-малките населени места на община Несебър се следи сайтът. Хората искат да четат не само за Несебър, Обзор и Свети Влас, но и търсят постоянно информация за Кошарица, Оризаре, Тънково, Гюльовца и Баня. Случвало се е дори да ми пишат, че се сърдят, когато обединим в една новина нещо, което е свързано с две села. Искат си всичко по отделно. Може да е две изречния, но когато има нещо, особено хубав повод, държат да се знае от всички чрез Melnicata.com.
– А най-големият ти гаф?
– В момента не се сещам за конкретен гаф. Под формата на гаф бих посочил объркана дума, заглавие, пускане на уж проверена информация, за която после се оказва, че няма такова нещо. Случвало ми се е преди доста години, от тогава винаги си имам едно на ум. Не като гаф, но като елемент, който мен лично ме дразни, бих посочил примерно качването на текст, в който часове по-късно да забележа някаква грешка. В динамиката обаче това е неизбежно, пък и безгрешни хора няма.
V5Ето един гаф, при това точно от деня, в който провеждаме интервюто. Звъня на Христо Николов, обаче в телефона имам двама човека със същото име. Тръгвам да провеждам разговор уж с Христо Николов от несебърската организация на „Русофили“, но всъщност се оказва, че това е адаша му със същото име, а именно кметът на Тънково. Не е кой знае какво, но понякога се случват обърквания.
– Не се ли изхаби малко журналистиката? Ето, вече всеки е малко или повече репортер в социалните медии, които имат все по-голямо влияние. Имат ли хората все още доверие на стандартната журналистика, която трябва да бъде посредник на хората, да задава техните въпроси?
– Да, имат доверие, но не на всички журналисти. Работата на медиите е да бъдат в полза на обществото, често да дават светлина на проблеми, но не и да ги решават. За съжаление, не всеки разбира това и очаква медиите да решат даден проблем. Проблемите се решават от институциите. А дали имат доверие на журналистите, ами кой и какъвто имидж си изгради, такъв е. В последните няколко години, особено в Бургас се нароиха десетки новинарски сайтове, по-голяма част от които предлагат еднотипно съдържание и реално конкуренцията е между 4-5, докато в община Несебър медиите се броят на пръстите на едната ръка. В община Несебър са разпознаваеми лицата на журналистите, докато в по-големите градове, например като Бургас, с оглед на невероятната бройка от виртуални медии, мога да кажа, че има журналисти, които и аз не познавам. Пълно е с новобранци, но пък за всеки читав и с потенцил журналист има място под слънцето. В по-малките райони, когато журналистите са по-малко, са по-разпознаваеми и би трябвало самите те да са си изградили разпознаваем образ и доверие у хората, които следят работата им в съответната медия.
– Би ли работил нещо друго?
– Моята сила е в медиите. Доказано е във времето. Работил съм друго, когато съм правил някакви прекъсвания, свързани с преминаването ми от една в друга медия или т.нар. творчески паузи. Хубаво е човек да си знае силата, да знае какво иска, какво може и как да го направи. Камъкът си тежи на мястото.
Интервю на Мая Петкова
Print Friendly

Автор: melnicata.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *