Кръгла маса на тема „Културното наследство на Черноморска Странджа през погледа на изследователите” се проведе в Ахтопол. Тя беше посветена на дългогодишния ръководител на Центъра за подводна археология в Созопол Христина Ангелова. Срещата се организира от сдружение „Черноморски Странджа“ и нейният председател инж. Петър Кънев.
В началото на форума доц. Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология, изнесе своя доклад „Христина Ангелова – изследовател и приятел” и припомни за огромните заслуги на видната българска изследователка за развитието науката. Той подчерта нейната роля за организацията и осъществяването на мащабния морски археологически проект, който се реализира от две година насам в Черно море. Направено беше предложение Центърът по подводна археология в Созопол да прерастне в национален и да носи името на Христина Ангелова. По време на конференцията доц. Димитров запозна присъстващите с изследванията на корабокрушение от Османския период в южния залив на Китен.
Интересни данни за най-новите геофизични изследвания по Южното Черноморие изнесе Кирил Велковски. По думите му, направените приучавания доказват със сигурност, че нивото на морето някога е било значително по-ниско от сегашното. И голяма част от това, което сега е под вода, преди е било суша.
Професор Иван Карайотов разказа за подводните археологически изследвания пред устието на река Ропотамо. Доц. Петър Лещаков изнесе най-новите данни за откритията, свързани с археологическата карта на Созопол. Той разказа за развитието на древната металургия в района и за новооткритите през последните няколко години край морския град праисторически селища. Археоложката Даниела Агре сподели подробности около работата по археологическия обект в Синеморец, а Станимир Стойчев изнесе доклада „Археологическите проучвания на Ахтопол (2016 год.)”
На форума присъстваха областният управител на Бургаска област Вълчо Чолаков, заместник министърът на културата доц. Бони Петрунова и кметът на Ахтопол Станислав Димитров.
„Отправям апел към всички, да положим усилия, за да изпреварваме строителството“, каза доц. Петрунова. “Местните власти и строителните фирми често се опитват да пречат за осъществяването на археологически проучвания”, заяви още тя. И обясни, че има много случаи, когато се започва строителство на дадено място с мотив, че за него липсват данни за наличие на археологически обекти. Доц. Бони Петрунова призова колегите си да положат усилия за възможно най-подробно и пълно отразяване на събраната за всеки един обект информация в съществуващите информационни регистри.
