За какво му е на Бургас медицински факултет? Подобен въпрос си задаваме и за медицинския факултет на Софийския университет и отговорът е един и същ – да има.

Иначе официалната версия за откриването на новото медицинско училище е „заради регионалните диспропорции относно наличието на медицински кадри“. Регионалните диспропорции са изключително рехав аргумент, защото ако следваме тази логика, медицински факултет трябва да има по-скоро в някоя област от Северозападна България – един пренебрегнат откъм висши медицински училища регион (с извинение към Врачанския медицински колеж). Но там пък няма традиции. От друга страна Пазарджик например е в непосредствена близост до Пловдив и неговият медицински университет (който между другото е на първо място сред сродните учебни заведения според рейтинговата система на МОН). Въпреки това е един от градовете, в които има остър дефицит на медицински кадри. Същото е и с Кърджали, където от години липсват лекари и здравни специалисти. От трета страна в София има и медицински университет, и медицински факултет и при това изобилие в „Майчин дом“ например не достигат около 20 акушерки, а лекарите в Спешна помощ са четири по-малко от необходимите.

Да погледнем и цялостната картинка най-сетне. По данни на Евростат от 2017 г. България е с най-нисък процент на общопрактикуващите лекари в ЕС. За 100 хиляди души се грижат средно 64 джипита. Най-ниска е осигуреността в Кърджали, Разград и Търговище, където личните лекари са между 40 и 50 на 100 хиляди жители. Хроничен недостиг на лекари има в Спешната помощ. Там и в момента се търсят над 200 специалисти. Миналата година НСИ публикува данни, според които 57% от всички лекари в страната са на възраст над 55 години и едва около 22% са под 45 г. Аналогична, дори по-обезпокояваща, е ситуацията със здравните специалисти – не достигат около 26 хиляди. 1/5 от медицинските сестри в страната са над 65 г. По думите на председателя на БАПЗГ Милка Василева в извънболничната помощ не достигат 11 хиляди сестри, а в болниците дефицитът е три пъти по-голям. Тя цитира и информация на СЗО, според която България е единствената страна в света, в която сестрите са по-малко от лекарите, които от своя страна също са недостатъчно. И всичко това при наличието на вече 13 висши медицински училища – университети, факултети и колежи. Интерес към професията също не липсва – данните от рейтинговата система на МОН показва, че най-голямо увеличение на броя на студентите има в направление Медицина (81 %), Стоматология (45 %), Здравни грижи (37 %). Медицината изпреварва дори правото, което традиционно се радва на интерес сред бъдещите студенти. Към медицинските специалности у нас има и най-голям интерес сред чуждестранните студенти – близо 53 % е делът им в направление Медицина и 39 % в направление Стоматология. Иначе казано – висши медицински училища дал Господ, мераклии (откъде ли не) да учат в тях – също.

Да погледнем обаче към новия Медицински факултет. Бургазлии буквално скочиха в последния влак към висшата медицина, изпреварвайки промените в Закона за висшето образование, с които се очаква да бъде наложен мораториум върху откриването на нови университети. И бяха приветствани единодушно от депутатите, с един въздържал се, което не е чудно, ако съдим по думите на лидера на НФСБ Валери Симеонов, който заяви, че Бургас има най-голямото лоби в парламента. Освен това градът има късмет и с предприемчив кмет, който не разчита единствено на солидната подкрепа на ГЕРБ. Както разбрахме от презентацията на новото учебно заведение, в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ се готвят за тази стъпка от 5-10 години. Кметът Димитър Николов дори нарече откриването на факултета „исторически момент за медицината в Бургас и цяла Югоизточна България“. Журналистите, поканени да се разходят из залите на учебното заведение, видяха оборудване, на което дори някои частни болници могат да завидят. Само микроскопите от най-ново поколение струват 300 хиляди лв. Разбрахме, че катедрите ще са девет, малко разминаване има в броя преподаватели – цитират се различни цифри – 86, 54, 67, но е ясно, че това ще са специалисти, които в по-голямата си част са гастролиращи, както е традиция за висшите учебни заведения у нас. Факултетът се е подсигурил и с договори с две университетски болници – областна и частна (на бившия депутат от ГЕРБ Семир Абумелих).

Разбира се, създадена е възможност за обучение на английски език, което потвърждава намеренията да пълнят залите с чужденци (много доходоносен вариант за висшите ни медицински училища). Погледнали са толкова напред в бъдещето, че дори са определили и датите за първите приемни изпити през юли. Е, с рейтинга на учебното заведение засега нещата не са кой знае колко ударни, защото университетът е на предпоследно място в направление „Здравни грижи“, но след някоя и друга година добър мениджмънт и с тая материална база, изкачването нагоре е гарантирано. Още повече, че начело на новия медицински факултет застава проф. д-р Христо Бозов. Анестезиологът проф. Бозов е един от авторитетите ни по морска медицина, специализирал е в САЩ, освен това е магистър по здравен мениджмънт. Управлението на средства, проекти и обществени поръчки не му е чуждо, тъй като в продължение на 5 години е заместник кмет за ресорите здравеопазване, социални дейности, превенции и туризъм във Варна. Дори е бил временно изпълняващ длъжността кмет на града, докато Общинският съвет не гласува отстраняването му (по думите самия Бозов – неправомерно). През 2013 година участва на балотаж за независим кандидат (подкрепен от БСП) за кметския пост във Варна срещу другия морски любимец на ГЕРБ – Иван Портних. Замалко да спечели изборите, дори поиска касиране на резултатите от вота, но ВАС отхвърли жалбата му. От три години е декан на Факултета по Обществено здраве и здравни грижи на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Управител е и на Комплексния онкологичен център в града.

С други думи на пазара имаме още едно висше медицинско училище, с амбиции, което ще захранва със специалисти болниците в чужбина. Защото и там има диспропорции. Особено в Германия. Те затова непрекъснато атакуват родните ни медици с оферти за работа, но които не могат да устоят. Даже и в момента се търсят сестри срещу 2000 евро заплата, а младите лекари могат да стартират кариерата си с 4-5000 евро. Немците ще си оправят диспропорциите, но за нас прогнозите не са добри. Ние ще продължаваме да четем статистики за напуснали страната лекари и медицински сестри, а от Великобритания, Италия, Гърция, Германия, Индия и др. страни ще прииждат да учат медицина срещу по-ниски такси (какво са едни 7-8 000 евро на година). Нека идват, ние медицински университети и факултети имаме.