M-R++ (3)

В БУРГАС ПРЕИЗДАДОХА НАРОДОПИСНАТА КАРТА НА ЮЖНА ДОБРУДЖА

 

Няколко дни преди отбелязването на 80 годишнината от освобождението  на Южна Добруджа и връщането й в пределите на Отечеството след румънската окупация, един голям родолюбец – проф. Иван Гаврилов от София инициира преиздаването на Нарописната карта на Южна Добруджа от академик Стоян Романски от 1915 г.

M-R++ (3)Картата е в М 1:200 000 и е отпечатана в размери 90/60 см, какъвто е оригинала. Тя е наричана етнографска, но всъщност е един безупречен статистически документ отразяващ всички населяващи областта народности (повече от 11), техният брой и неповторима пъстрота. Академик Романски не е пропуснал нито една народност обитаваща през 1915г. Южна Добруджа.  Цифрите са точни, както веднъж писахме – днес те са дори болезнени със своята почтеност и научна добросъвестност.

Българите са 134 331 на брой, следвани от турците (106 830), а румънците са едва на пето място с 6 359 души. Освен това в картата се дава съотношението на народностите във всеки град и населено място в Южна Добруджа. Така например, в Балчик има най-много българи, на второ място турци, следвани от татари, цигани, гагаузи, гърци, арменци и евреи. По това време в „Белия град“ живеят само няколко румънски семейства. На фона на този факт, малко е да се каже, че са смехотворни усилията на една румънска изкуствоведка от Констанца да представи през 20 век Балчик като стар център на румънската култура и изкуство. По-компактно румънско население в Добруджа през 1915 г. освен в Тутракан по това време има само в Айдемир, Силистренско.

От себе си ще добавя, че народописната карта заслужава внимателно и задълбочено изучаване и от румънските учени. Тя е един безупречен документ за обективната етническа картина в Добруджа. Тази картина, която в продължение на 25 години до 1940 г. със средствата на дива асимилация, румънската администрация се стреми да променя последователно. Не случайно съставителите на последния том на многотомната „История на Добруджа“ за първи път (по наше предложение) публикуваха картата на акад. Стоян Романски. По този начин те я пуснаха в ново научно обръщени. Тя стана известна на широките кръгове у нас и в чужбина. Четиринадесет години откакво историята на Добруджа излезе от печат, но няма нито един опит тази карта да бъде оспорена или опровергана…

Родолюбивата инициатива на известния български будител проф. Иван Гаврилов да се преиздаде картата от Геопан – Бургас в навечерието на 80 годишнината от освобождението на Южна Добруджа идва навреме. Тя подсеща за необходимоста от създаването на съвременна обща туристическа карта между двете съседни приятелски страни за забележителния европейски район Добруджа, вече като част от обединена Европа.

 

Илюстрация:

„Народописна карта на нова ромънска Добруджа, 1915 г.”, Издател:  ГЕОПАН  – Бургас, 2020

 

 

Д-р Стефан Пейков,

член учредител на Българска картографска асоциация

 

 

Print Friendly

Автор: Д-р Стефан Пейков, член учредител на Българска картографска асоциация


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *