Съборът в Копривщица вече е част от в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в регистъра вчера по време на единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство, съобщават от Института за етнология и фолклористика към БАН.

До този момент в Регистъра България е представена от Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими и Празникът Сурова в Пернишко, които са в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Съборът в Копривщица става петото вписване в листата на нематериалното културно наследство на UNESCO на българска традиция, но е в Регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство на ЮНЕСКО.

Екипът от учени на ИЕФЕМ – БАН, който работи по кандидатурата на Копривщица включва проф. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. Д-р Лина Гергова.

Доц. д-р Николай Вуков е успял да зашити Събора в Копривщица като уникална практика за опазване на културното наследство, която трябва да служи за пример на много страни по света, вчера след особено трудни дебати и силно враждебна среда.
Основната критика от Оценителната комисия е била, че Съборът в Копривщица представлява фестивализация, т.е. изкривява оригиналните форми на културни изяви и практики и ги изважда от контекста им. Самият зам.-председател на комисията два пъти е повторил, че е против кандидатурата ни.

Специалистите от Института към БАН обаче са доказали как на всеки 5 години участниците предават традициите на своите последователи в страната, включително на диаспорите в чужбина. Така Съборът в Копривщица от напълно отхвърлена кандидатура през септември, днес вече е вписан в Регистъра на добрите практики и практика за пример на света.

Изключителното постижение за България е заслуга на всички участници в Копривщица, хранители на българския дух – българи от всички възрасти от училища, читалища, клубове на самодейци, българските общини и институциите.

Национален събор на българското народно творчество в Копривщица (и по-специално на поляните в местността „Войводенец“ над града) се провеждат на всеки 5 год. от 1965 г. насам и сбира автентичен фолклор – народни песни, танци и обичаи.
Едни от инициаторите на събора в миналото са Райна Кацарова – Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов. По техния замисъл не се професионални изпълнители не участват е програмата на фестивала.

Основната му цел е да се покаже жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство. Представят се, на регионален принцип, традиционните за страната занаяти и тяхната продукция. В събора могат да вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор.

В днешно време съборът се организира за около 10 000 участници от различните краища на страната, включителнто и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор. В разцвета си фестивалът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната и участие на славянски комитети от цял свят.