Последните данни за потребителските цени и издръжката на живот в България бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ).

Според синдикалната организация най-ниско платените сектори остават производство на облекло, мебели, обработка на кожи и медико-социални услуги.
Около 6 пъти е съотношението между средната работна заплата в най-високо платена икономическа дейност и тази с най-ниско заплащане, отчитат от КНСБ.

КНСБ е единствената организация, която дава алтернатива на всяко тримесечие как изглежда динамиката на ръста на потребителските цени и издръжката на живот, похвали се шефът на синдикалната организация.

Средно издръжката на едно лице от четиричленното домакинство е 602 лв.

За да може да се покрият разходите в семейството двамата възрастни трябва да получават не по-малко от 1 205 лв.

Само от началото на годината издръжката на живот се увеличава с близо 85 лв., отчитат още от КНСБ. В края на 2018 г. инфлацията отчете повишение с 3.6%, след като тримесечният темп леко се забави до 0.9%, посочи Димитров.

КНСБ: Обедняваме трайно. С 2,3% се увеличава издръжката на живот

С около 2.6% ще се увеличат разходите за гориво за отопление, топла вода, осветление

В последните 3 години последователен работните заплати растат, като тази тенденция продължава и през първите три тримесечия на 2018 г. Средната работна заплата последователно нараства в диапазон от 7-8%, изтъкна шефът на синдикалната организация.

Средната нетна работна заплата представлява 71.9% от необходимия размер за издръжка на живота, или нетно трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката на живота.

Тази разлика устойчиво се свива през годините, след като през същия период на 2010 г. изоставането е с близо 50%. Въпреки тези тенденции, едва около 30% от българите получават средната или по-висока от средната работна заплата, обясни той.

За последните 10 години нарастването на издръжката на живот е с 25.3%. През този период в номинално изражение издръжката на живот на едно лице се увеличава с около 120 лв. През 10-годишния период средната работна заплата за страната нараства с 86.2%, а реално – с 64.9%.

2325 лв. трябват на четиричленно домакинство за издръжка

Цените се доближават до средните в ЕС, доходите не

За някои области изоставането на средната работна заплата е около 1/3 от средната работна заплата – това се отнася за районите на Видин, Благоевград, Силистра и Кюстендил.

Необходимите средства на четиричленно семейство в София-град са 3 184 лв. Средно на едно лице се пада 796 лв., което надхвърля средните за страната стойности с 32%, коментира още Димитров.

Ако доходите на едно четири членно семейство се формират само от работните заплати на двама родители, то за всеки от тях средната работна заплата трябва да бъде по-ниска от 1592 лв., заявиха от КНСБ.

Средната работна заплата в края на 2018 за София – град е 1 167 лв., което е с близо 26% по-ниска от необходимата заплата за издръжката на живот.

Значително под средната за страната работна заплата остават заплатите в ниско платените икономически дейности – 590 -770 лв.

Безработицата достигна до нива от 5%, а заетостта се повишава до рекордните 68.8%.

Съществен проблем все още е младежката безработица, въпреки че като цяло през последните няколко години бележи подобрение, след като нивата й през 2009 г. достигат до 11.7%, през 2018 г. са 8.2%.

Тревожна остава ситуацията при доходите на пенсионерите. Средното увеличение на пенсиите с 3.8% през 2018 г. трудно компенсира инфлацията. Делът на пенсионерите, изложени на риск от бедност в ЕС е 14.2%, а в България – 32%.

Като цяло 38.9% е делът на хората, които са изложени на бедност или социално изключване. България е на последно място в този показател в Европейския съюз.

За 2019 година от КНСБ си поставят за цел да търсят нови политики за преодоляване на бедността, социалното изключване, промените в данъчната политика, продъжаващия ръст на доходите във всички сектори, двуцифрено увеличение на работните заплата и надграждане над минималната работна заплата за степен на образование.

От КНСБ искат до 2022 г. заплатите да достигнат до 60% от средноевропейското ниво.

На въпрос каква е позицията на КНСБ за предложението на работодателите да се делят 50/50 за осигуровките, Димитров бе лаконичен в отговора си и заяви: „Тази опера приключи отдавна„.