Появиха се не един и два коментара, свързани с информацията относно намерението на руската нефтена компания „Лукойл“ да отдели или продаде свои активи в Италия, Холандия, Румъния и България, съобщена лично от шефа на руския гигант Вагит Алекперов в интервю за Ройтерс. Някои охарактеризираха това като похвално и че мениджмънтът на компанията знае какво прави, други пък видяха едва ли не краха на „Лукойл“.

„Лукойл“ добива дневно около 2 млн. барела суров петрол. Притежава 13 % от находищата в Иран и съответно добива им. Не едно и две са притежаваните от компанията находища и в Русия. Причината за преструктурирането, според  Алекперов, е само и единствено желанието за концентриране най-вече в проучването и добива на нефт и газ. По думите му такъв тип преструктуриране са направили и други водещи компании в бранша като „КонокоФилипс“ (ConocoPhillips), „Шеврон“ (Chevron), „Шел“ (Shell) и това едва ли не е модна тенденция в отрасъла.
Какво обаче направиха водещите компании, за които говори Алекперов?

„Шеврон“ и Шел“ обявиха за продажба свои малки рафинерии в желанието си да се освободят от активи със сравнително по-нисък марж на печалби. Става въпрос за рафинерии, работещи в региони на Щатите, където  лекият (шистов) суров петрол е в изобилие и насрещните ветрове от нарастващите цените на суровия петрол би ги поставило в още по-тежко положение. Докато „Лукойл“ обявява за продан рафинерии и вериги бензиностанции в четири европейски държави.

„Шеврон“ и „Шел“, заедно с „ЕксънМобил“ (ExxonMobil) и „БиПи“ (BP), обаче все още притежават в Щатите достатъчно капацитет за рафиниране на около 4.7 милиона барела на ден.

Да, маржовете на печалба при рафиниране на суров петрол са се отдалечили вече от върховете, наблюдавани през 2015 г. Продължава да витае и страхът, че тъй като цените на нефта се възстановят от двугодишен разгром, рафинериите ще бъдат изцедени като поскъпването на петрола ще изпревари значително това на бензина и дизела. (Странно e, че у нас наблюдаваме точно обратна тенденция!?) Продажба на активи от рода на рафинерии и бензиностанции, докато маржовете са все още сравнително високи, позволява на компаниите да излизат на плюс в балансите си.

Не знам за рафинериите в останалите страни, споменати за продажба от „Лукойл“, но „Нефтохим Бургас“ работи с така наречения кисел нефт и при пазарното изобилие на суровина с по-високо качество като сорта „Брент“ и сравнително ниските му цени, нашата рафинерия не е в най-изгодната си позиция. Изумително беше и решението за направената инвестиция в „Нефтохим“ от 1.5 млрд. долара за нова инсталация за преработка на нефт с високо съдържание на сяра (така наречения кисел нефт).

Няма съмнение, че двугодишният разгром при цената на суровия петрол доведе проучването и добива до незапомнено изтощение, а от там и до свръхвисоки дефицити в касите на петролните компании и съответно мотивация да продават. В това отношение „Лукойл“ по нищо не се различава от останалите.

Двете западни компании обаче са инвестирали в други области на бизнеса си – „Шел“l похарчи 53 млрд. долара, за да купят „БеГе Груп“ (BG Group) по-рано тази година, докато „Шеврон“ изразходва сериозни средства до голяма степен в мащабни проекти за втечнен природен газ.

Днес успешно работят големите рафинерии, които са добре интегрирани с техните производствени активи, т.е. нефтените полета, от които се осъществява добива на суровината, както и опериране на нефтохимическите заводи, които произвеждат много печеливши нефтопродукти.

Вероятно при рафинериите на „Лукойл“ нещата не изглеждат точно така и в този ред на мисли, продажбата на тези активи наистина е едно добро решение от страна на мениджмънта.
Изтеглянето на обвиняваната за високите цени на горивата у нас „Лукойл“ от българския пазар може да хвърли светлина дали руската компания  е истинската причина за скъпите бензини и дизел, но все пак това ще зависи от следващия собственик на рафинерията.

За българските потребители точно това е най-важно – дали статуквото ще бъде запазено или ще бъде разрушен сегашният модел, властващ на българския пазар на горива.