От Българската православна църква дават благословение за извършване на трансплантациите, но при строго изпълнение на няколко условия. Това става ясно от позиция на БПЦ, в която призовават за разбиране и уважение както към рецепиента, така и към донора.

Условията са:

Строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи;

Установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания /ангиография, ЯМР и др. методи/ от абсолютно независима /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме;

Писмено информирано съгласие /волеизявление/ от донора и близките му /кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт/, а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството;

Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да гарантират по възможно най-добър начин изпълнението на процедурата по установяване на мозъчна смърт и цялостните права на донора, както и да гарантират постигането на най-високи нива на успеваемост на процедурата по трансплантация, в интерес на реципиента;

БПЦ – БП си запазва правото да промени своята позиция, при промяна в законодателството и закона за трансплантациите.

Това гласят условията, изпратени от Светия Синод.

В мотивите за това решение се казва, че „желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това възможност за покаяние, добри дела и духовно развитие, изпълнение на божествения призив „бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет“ (Лев. 11:44)“, се казва в позицията на БПЦ.

Припомняйки, че човекът е „венецът на творението“, който е връзката между Твореца и творението от БПЦ изтъкват и свободата на човека, която му е дарена като духовно същество.

Всичко, което засяга живота, смъртта и духовния образ на човека, предполага драговолно изразяване на индивидуална позиция. Без свобода любовта не съществува, а „Бог е любов„, цитират Първото послание на Йоан, 4:8.

Мнението на Църквата за донорството, и в проекция – трансплантациите, е като изява на любов, като вид алтруизъм. Да обичаш означава безкористно и безрезервно себеотдаване, така както Всемогъщия по неизмеримата Си милост е изпълнил света с благà за всички – „Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела“ (Пс. 144:9), цитират от Светия Синод Псалтира.

Донор означава „дарител“, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие.

В човешката любов говори Всевишния, мотивират позицията си за донорството от БПЦ.

Според становището на Българската православна църква извън свободната воля решението никога не е автентично. За това налагане господството на чужда воля, която „подразбира“ личната, е недопустимо. В този случай „подразбиране“ заявява интерес и Църквата го отхвърля като морално неприемливо, защото то опорочава съгласието. Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване, категорични са от БПЦ.

„Църквата отстоява своето учение, че човекът е уникална и неповторима идентичност: психотелесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е предпоставка на себе си, неговото съществуване е дар от Бога. И въпреки че животът е даден на човека така, че той да притежава правото дори да го дари на своя ближен като саможертва пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат единствено на самия човек и на Бога“, пише в позицията на Светия Синод.

Те са категорични, че не бива незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие. Липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини – като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място – липса на взето решение.

За да приемат възможността за трансплантиране от Църквата поставят три условия:

1. Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си.

Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкова духовната полза на донора е по-голяма от тази на биологичната изгода на реципиента, защото „по-блажено е да се дава, нежели да се взима“ (Деян. ап. 20:35);

2. При даряването на орган задължително трябва да се взима „съзнателното съгласие“ на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител;

3. Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма и еснафщината. Но Тя няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

Относно установяването на мозъчна смърт от БПЦ изискват да бъдат спазени международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт и да бъде: 1. Достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт; 2. Потвърждаването на мозъчната смърт да се извършва на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква зависимост от екипите за трансплантации;

От БПЦ приемат, че даряването на органи от донори в мозъчна смърт, както и трезвото и съзнателно съгласие на здрав човек да дари свой орган на страдащ свой събрат като акт на алтруизъм и обич е в съгласие с учението на Църквата.

В същото време много ясно обясняват защо имат резервираност, която е в защита на донорите.

„Църквата е длъжна да защитава донорската институция, нейната практика и свързаните с нея лица, от всяко евентуално оскверняване, принудителна диагноза или прибързаност в спазването на критериите за мозъчна смърт, комерсиализация или сделка, от какъвто и да било вид по отношение даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушаване реда за чакане на подходящ донор и т. н“.

Ананиев поиска от патриарх Неофит да подкрепи донорството

Страната ни в момента изпитва остър недоститиг на донори

Припомняме, ден по-рано от Министерството на здравеопазването обясниха, че очакват религиозните общности в България да подкрепят донорството на органи при настъпила мозъчна смърт.

Повод за тази информация е молбата от министър Ананиев по време на среща с ръководството на Националния съвет на религиозните общности да подкрепят донорството.

В съвета членуват Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа църква, Централният израилтянски духовен съвет, Обединени евангелски църкви, Католическата екзархия и с почетен член Българската православна църква.