Инж. Георги Петрушев
Родопите е една от най- големите по площ планини, не само на територията на България, но и на целия Балкански полуостров. Южните склонове на планината попадат на територията на Република Гърция. Първенецът на планината връх Перелик /2191м н.в./ се намира на българска територия като границата между България и Гърция минава непосредствено край върха – южно от него.
Според физикогеографската характеристика на планината тя се подразделя на Източни и Западни Родопи.
Село Широка лъка е разположено в подножието на североизточните склонове на Перелишкия дял на Западни Родопи и на югозападните склонове на Чернацита, на двата бряга на Широколъшката река при средна надморска височина 1060 метра. Географските координати на селището са 41.41 градуса източна дължина и 24.4 градуса северна ширина.
Ландшафтът е характерен родопски, стръмно спускащите се склонове от страничните била на планината са царството на вечнозелените иглолистни видове смърч и бял бор. В горите около селището се срещат дива свиня, сърна, благороден елен, мечка, вълк и глухар. След извършената реституция върху собствеността на горите, 98 на сто от тях са частна собственост. За тяхното най-добро управление, стопанисване и експлоатация в Широка лъка е създадена горска кооперация.
Рибното богатство е представено предимно от балканска пъстърва и мряна.
Районът попада изцяло в европейската континентална климатична подобласт с подчертано средиземноморско влияние. Зимата е продължителна и мека, а лятото е прохладно.
Районът е богат на водни източници. По склоновете се спускат малки и по-големи реки и образуват красиви долове. Речните брегове много често се съединяват с красиви сводести мостове.
Автомобилният път от гр. Смолян до гр. Девин минава през центъра на Широка лъка, все край Широколъшката река. Разстоянието от Смолян до Широка лъка е 24 км , а до Девин е 22 км. До Пампорово разстоянието е 11км, като преди това пътя преминава през с. Стойките и е 5км.
Много са историческите, археологическите и други веществени доказателства, че районът е бил обитаем от хората още преди 4 хил. години.Тук са пребивавали траките, римляните, българите. От Второто българско царство много добре са запазени крепостни стени с височина до 10 метра и отбранителни кули,високи 14 метра. Такива са крепостите в местностите Турлата, Градището и Врача. Те са просъществували в много добър вид до падането на тази част от България под турско робство.
Селището съществува на това място от 17. век, когато се извършва насилственото помохамеданчване на родопското българското население от турските поробители. Първите заселници на това място и техните поколения са запазили чисто българско самосъзнание и християнската религия.
Въпреки големите трудности и огромни рискове, през 1834г. само за 38 дни е била построена от местното население църквата „Св.Богородица”, която сега предизвиква възхищение с външната и вътрешната архитектура. Предполага се че иконите в църквата са изографисани през 1835-1836г. от зографа Захари и брат му Димитър от гр.Самоков.
Непосредствено до църквата се намира училището, построено през 1935. и до него е килийното училище, което е реставрирано.
През 1878г. сотня руски казаци освобождават с. Широка лъка от петвековния поробител. В селото се настанява със своя щаб прославения капитан Петко войвода. Къщата, в която е квартирувал е отбелязана с паметна плоча, а през 2001г. в градинката срещу къщата признателното население издига паметник на войводата.
Широколъшките къщи са високи, двуетажни, с еркери, каменни комини, дълбоки зидове, ковани врати, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Такива са къщите Згуровски конак/етнографски музей/, Григоровската, Калайджийската, Богдановската и други.
Широка лъка има статут на архитектурен, етнографски и фолклорен резерват.
Средното музикално училище разнася славата на Широка лъка далече зад пределите на страната. Красивият училищен комплекс архитектурно умело е вписан в околната среда , допринася за притегателната сила на селището. Училището тържествено е открито на 1 септември 1971г.
Отколешна традиция е в края на зимата да се събират гости от близо и далеч и да се насладят на изкусните игри на кукерски групи, дошли от различни селища на страната.Празникът носи наименованието „Пес понеделник” и в миналото се отбелязва в първия понеделник на месец март с кукерските игри и наричания, провеждани в центъра на селото. Така се счита, че се прогонват злите духове. През последните десетилетия това се извършва в първата събота или неделя , които са почивни дни за всички.
В Широка лъка на 19 септември 1878г. е роден последният български екзарх Стефан.Той е избран на този висок духовен пост през 1945г. През 1948г. напълно доброволно, по негови вътрешни съображения, напуска поста и се оттегля в Куриловския манастир „Св.Иван Рилски”. Там живее в абсолютно монашество до кончината си на 12 май 1957година. Погребан е в Бачковския манастир. Родната къща на екзарх Стефан в Широка лъка се намира отдясно на шосето Смолян-Девин, в центъра на селището, точно срещу големия родопски сводест мост. Къщата е добре запазена, устроена като етнографски музей. Там е и паметника на този голям български духовник.
……………………………………………………………..
С. Широка лъка – м. Превала – Смолянски езера. Продължителност 4 часа.
Маршрутът тръгва от центъра на Широка лъка в посока Пампорово. След 15 мин. се стига до сводест мост на Широколъшката река, където си влива малката рекичка Ослен.Завива се вдясно по горски път край десния бряг р. Ослен. /това е старият път за Смолян/.
В началото на маршрута се намира вековната елово – смърчова гора „Лятната гора”, обявена за защитена територия. След 15мин. се стига до чешмата Гергана /Езмото/, където има масичка и пейка за почивка.Местното население счита, че водата тук е лековита най-вече за кожни заболявания. На 40 мин. след нея пътят прави завой и стига до друга чешмичка, наречена Джуфарови. По левия склон се виждат къщи от махала Гращица.
След 30 мин. се минава по асфалтиран път. В източна посока е местността Ливадица – обширните ливади на с. Стойките. В югоизточна посока извисява снага връх Черни връх /1854м н.в./, намиращ се на рида Букова планина. На югоизток е височината Врача – историческа местност с останки от крепост от Второто българско царство. Надясно в югозападна посока се виждат височините Кузуятак /2109мн.в./ и рида Мечата каба. На запад се вижда върха Турлата /1824мн.в./. По-нататък, вдясно е връх Широколъшки снежник /2188мн.в./, известен сред местното население като Шилестата чука.
Маршрутът след асфалтирания път продължава по черен път в източна посока през ливадите на местността Ливадица. На 10 мин. след ливадите се изкачва в югоизточна посока по горски коларски път. Следва се просеката на електропровода към Превала. За 45 мин. се излиза в горната му част – местност Кабата. След това в източна посока по камионен път се стига до местността Превала.
В продължение на 45 мин. се върви по шосето за Смолян, до местността Крива река. На десет минути е почивна станция Мечта. Заобикаля се сградата отляво и след 10-15 мин. по добре оформена пътека стигате до едно от прочутите Смолянски езера.
От някогашните двадесет бисерно-изумрудени очи на Родопа, сега са останали седем. Времето е наслагвало наносни почви и камъни, които са ги покрили.
Край хижа Смолянски езера се намират трите горни езера. Най-горното, наречено Мътното е с дълбочина 4,5 метра. Езерата са заобиколени от смърчови гори, които им придават тъмнозелен цвят.
След езерото, нагоре по асфалтиран път след 5 мин. стигате хижа Смолянски езера. Тя е разположена на терасовидна поляна при надморска височина 1526 метра. От района седалкова въжена линия извежда туристите до връх Снежанка.
Преходът от Широка лъка до х. Смолянски езера е 4 часа.
……………………………………………………………………………
С. Широка лъка – м. Превала – х. Перелик – 6 часа
От с. Широка лъка до м. Превала – 13 км, маршрутът преминава по този описан до Смолянските езера. От м. Превала, вдясно от шосето за Смолян се отклонява асфалтиран път до хижа Перелик и върха на планината. Разстоянието до хижата е 6 км.
На 2км след Превала се достига седловината Тузлата, където пътят прави остър завой вдясно. В южна посока към Смолян е долината на
р. Елинска, приток на р. Черна. На седловината има чешма. Вдясно се отклонява автомобилен път за с. Мугла, построен във връзка с водоснабдяването на Пампорово.На още 2км се открива много красива панорамна гледка. В северна посока се вижда в.Персенк. От Превала до х. Перелик се върви 2 часа.
Автомобилният път продължава нагоре до първенеца на планината, където минава държавната граница с Гърция. На върха има сгради на гранична полиция.
Хижа Перелик се намира в подножието на едноименния връх в местността Совата, с надморска височина 1960 метра. Построена е от Широколъшките туристи през 1936г..В общите спални има 30 легла, а в бунгала край хижата през летния период се използват 20 места.
…………………………………………………………………
С. Широка лъка – махала Заевите – с. Гела – 2 часа
Маршрутът е маркиран със зелена туристическа маркировка.
Тръгва се от Широко лъка в южна посока по пряката пътека, която започва от двора на музикалното училище. Изкачват се каменните стълби до хотел „Широка лъка” и се върви към махала Чуката по пътеката за махала Заевите. За 20 мин. се стига до остър завой на асфалтовия път за с. Гела. Пресича се завоя и се продължава по пътеката към гората. Маркираната пътека минава под самите къщи на м.Заевите и след 15 мин. се излиза на Илинденските поляни, където в центъра се намира параклиса „Св.Илия”. Разстоянието до тук се изминава за 1.30 час. По камионен път в източна посока се продължава за с. Гела. Пътят минава край църквата „Св. Троица”, построена върху стар раннославянски манастир „Св. Троица”.
Село Гела в последните години придобива известност на желано туристическо селище за летен и зимен отдих. В селото са построени модерни почивни станции.
От центъра на селото се открива изглед в източна посока към връх Снежанка.
