Наказателно-правни искри прехвърчаха между трите власти в държавата – изпълнителна, законодателна и съдебна, като по-наженени те бяха между съда и прокуратурата.

Това се случи по време на научна конференция в СУ, посветена на 120 години от приемането на Наказателния закон от 1896 година.

Конференцията събра председателя на Народното събрание Цецка Цачева, вицепремиера и образователен министър Меглена Кунева, бившия просветен министър Даниел Вълчев, настоящия и бивш председател на ВКС Лозан Панов и Лазар Груев, председателя на КС Борис Велчев, както и обвинител №1 Сотир Цацаров.

Председателят на парламента Цецка Цачева настоя за изготвянето на общоприемлива национална концепция за наказателната политика и именно тя да е основа на новия наказателен кодекс. В своето приветствие Цачева постави въпроса много или малко са 120 години за развитието на наказателно-правната наука, както и за изграждането на капацитет на правораздавателните институции.

Цачева подчерта, че първият български наказателен закон се прилага до 1951 година. Според парламентарния шеф много от принципите му са валидни днес. „В този смисъл 120 години не са много”, подчерта Цачева. Още от онова време, по думите й, е заложено съдебната система да правораздава, но тя изтъкна още, че първият наказателен закон е приет с много трудности.

„Днес отново сме изправени пред подобни трудности”, каза Цецка Цачева, изтъквайки намеренията за нов Наказателен кодекс. В концепцията му трябва да залегнат кои деяния са престъпления и кои нарушения. „Развитието на българското наказателно право не е приключило, то продължава и днес”, изтъкна тя.

По думите й 120-годишната история на наказателното законодателство е поставена на изпитание от трансграничната организирана престъпност, трафика на хора, оръжие и наркотици, както и от прането на пари.

Изкушение е да се говори за съдебна реформа, заяви и председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев. Напоследък всички говорят за съдебна реформа, подчерта той. „Само слепи хора могат да си мислят, че съдебната реформа не започва от реформата в МВР”, коментира Велчев. Според него трябва да има ефективни условия за разкриване на престъпленията и за събиране на годни доказателства.

Той директно отправи коментар към главния прокурор Сотир Цацаров, посочвайки, че той едва ли е доволен от ниския процент разкрити корупционни престъпления. Борис Велчев настоява съдебната реформа да започне от МВР.

Той изтъкна достойнствата на действащия Наказателен кодекс, но по мнението му той не може да се противопостави на днешните престъпления. „Особената част на Наказателния кодекс е остаряла”, заяви още председателят на КС и именно там трябвало да се положат усилия.

Велчев настоява още съдебната реформа да не ни кара да живеем в свят на лозунги, а да даде прагматични решения.

Необходим ни е нов Наказателен кодекс, съгласи се и министърът на образованието Меглена Кунева. Тя също е на мнение, че трябва да се промени особената част на наказателния кодекс, като по мнението й, дори в общата част може да се помисли за нови дефиниции. По мнението на Кунева обществото очаква по-тежките наказания да са по-ефективни. Тя настоя за силен политически ангажимент за новия Наказателен кодекс.

Председателят на ВКС Лозан Панов коментира мониторинга на ЕК върху съдебната ни система и според него това наблюдение е заради невъзможността ни да се справим с реформата в правораздаването. Той недоумява защо в обществените и политически коментари не е намерила място идеята за единна европейска прокуратура, а в същото време се подкрепя външното наблюдение върху прокуратурата.

Лозан Панов „захапа” индиректно и премиера Бойко Борисов, заявявайки че тезата „ние ги хващаме – те ги пускат”* ще ни наложи външен съдебен борд. Панов посочи, че от 2015 година, когато поел ръководството на ВКС няма внесени обвинителни актове за корупция по висшите етажи на властта.

Оправдателната присъда на Цветан Цветанов пък по мнението му е блестящ пример защо е трябвало да се намали политическата квота във ВСС, което обаче така или иначе не се е случило.

Панов призова да не се самоунижаваме, като даваме поводи да ни сочат с пръст.

На тези критики деликатно отвърна главният прокурор Сотир Цацаров, който настоя за по-внимателни изказвания от представители на съдебната власт, които смятали да влизат в политическия живот на страната. (бел.ред. Коментира се, че Лозан Панов ще се кандидатира за президент).

„Сегашните времена са бурни“, посочи обвинител №1. И той не пропусна темата за съдебната реформа, изтъквайки, че едни са сочени за поддръжници на статуквото, други зоват за реформа, а трети направо за революция.

Той настоява за разумни изменения в наказателното законодателство, за да се намира баланс между „конюнктурата и хард настроенията в обществото”. „Съдебната реформа не е единият член на прокурорската колегия”, изтъкна главният прокурор. Това не е панацеята, подчерта той.

„Трябва да спрем това изкуствено противопоставяне”, настоя още Сотир Цацаров и допълни: „Това касае както съд, така и прокуратура.“ Цацаров настоява също така да се спре с лансирането на тезата за незнаещата и не-можещата прокуратура и за всезнаещия съд.

„Аз камък по съдия няма да хвърля”, подчерта той и припомни дългогодишния си стаж като съдия. Той прехвърли вината за липсата на осъдени корумпирани политици към МВР, подчертавайки, че ГДБОП няма нито една разработка за корупция по висшите ешелони. Най-високото ниво на разработка досега на антимафиотите стига до председател на агенция.

Цацаров сподели още, че е свикнал с калта и не се притеснява от нападките срещу държавното обвинение в последно време. Той категорично обясни, че в кабинета му категорично няма папки с корупционни дела, които той да натиска да не излязат наяве.

Иначе Цацаров е категоричен: „Механизмът за сътрудничество и оценка не е полезен за България.” Този механизъм, според него, подхранвал само вътрешнополитически борби.