Повечето българи са на мнение, че пътищата у нас стават все по-лоши с годините. Това сочат данни от социологическо проучване на агенция „Галъп интернешънъл“. Проучването е проведено в периода от 3 до 10 август сред 822 души, две седмици преди трагичния инцидент с автобус край Своге, при който загинаха 17 души, а много други бяха ранени.

Обновена

Нанков и десетки от АПИ на разпит за пътя убиец край Своге

В следствието ще бъдат разпитани около 30 души

Според проучването на „Галъп“ 38% от българите мислят, че пътищата в страната стават по-лоши с годините.

30% от запитаните пък са на мнение, промяна няма – пътищата си остават същите.

Едва 27% от сънародниците ни са на мнение, че пътищата стават по-хубави. 5% не знаят или не могат да отговорят на въпроса.

На въпрос каква оценка биха поставили на пътищата в страната по шестобалната система една трета от респондентите са посочили, че пишат 2-ка на пътната ни инфраструктура.

Под 1% от българите са поставили 6-ца на пътищата ни.

Средната оценка е Среден (3.15).

Оказва се, че онези, които виждат негативна промяна по отношение на пътищата у нас в последните години, са повече. Ако към тях добавим и онези, които не виждат промяна, се получава сериозен дял на хора, които не намират развитие в последните години, тълкуват от „Галъп“.

Според агенцията всичко това свидетелства за тревожна структура на масовото съзнание. „Дори и да отчетем традиционния негативизъм по инерция, който се проявява в такива изследвания, картината остава достатъчно обезпокоителна и тя вероятно ще стане още по-обезпокоителна след последния инцидент.“

Отговорите, разбира се, са и партийно оцветени и привържениците на управляващите са по-благосклонни, а сред симпатизантите на опозицията и сред дистанцираните от политическия процес мненията са осезаемо по-критични.
Но заедно с партийността, личат, разбира се, комплексни фактори, като разликите според типа населено място и свързаните с тях разлики във възрастта и материалния статус, пишат от агенцията.

„Различните места в страната имат и различаващо се качество на пътната мрежа. Както може да се очаква, хората с по-неблагоприятна социална перспектива (с по-ниски доходи и образование, в по-малки населени места и на по-висока възраст) са и по-критични – не само по темата с пътищата, но и въобще към политиките на институциите.
Например единствено в столицата еднакви дялове хора виждат позитивно и негативното развитие. На останалите места позитивните оценки са чувствително по-малко от негативните“, констатират още от „Галъп“.