Правителството ще търси начини за увеличаване на пенсиите. Това каза в предаването „Събуди се“ на Нова телевизия социалният министър Бисер Петков.

Той коментира въпроса възможно ли е преизчисляване на всички пенсии с думите: „Не мога да се ангажирам с конкретен отговор на този въпрос„. Бисер Петков, който бе и управител на Националния осигурителен институт, изтъкна, че за всяка такава стъпка, след като бъде веднъж реализирана, са необходими средства, за да бъдат изплащани след това пенсиите.

По думите му една такава мярка е скъпа. В момента у нас има около 2 170 000 пенсионери, а изплащаните пенсии превишават 2 600 000. „Веднъж взета тази мярка – трябва да се изплащат тези пенсии“, коментира Петков.

По думите му, правителството още в рамките на първите два месеца реализира едно от предизборните си обещания за увеличаване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. От 1-ви юли над 560 хиляди пенсионери са получили увеличение на пенсиите – от 163 лв. на 180 лв. От 1-ви октомври е следващата стъпка, отбеляза той.

Министър Петков открои въпроса с депопулацията на населението у нас. Той отбеляза, че това се случва не само в България, но и в цяла Европа. „Във всички европейски страни населението като цяло намалява, още по-бързо намалява населението в работоспособна възраст„, заяви Петков.

Той отбеляза, че навсякъде се обмисля по-пълноценно използване на възможностите на човешкия капитал. Петков заяви, че навсякъде в Европа се обмислят мерки за по-пълноценно използване на капацитета на жените, защото заетостта сред тях е 12% по-малка.

Относно минималната работна заплата и изнесените данни от КНСБ, че месечно всеки работещ родител в семейството трябва да получава 1143 лева, Бисер Петков коментира, че това са резултати от изследвания на КНСБ.

По думите му, те показват, че политиката на доходите е много важна. По думите му това е една от важните политики, с които трябва да се решават проблемите и на работещите бедни, които у нас са около 700 хиляди души.

Министър Петков бе категоричен, че е необходимо привличане на инвестиции и стимулиране на отрасли и дейности, в които има висока добавена стойност. Той бе категоричен, че в 22 европейски страни има въведена минимална работна заплата. По думите му, въпросът не е дали да има минимална работна заплата, а какъв да е нейният механизъм.

„Минималната работна заплата е стандарт за цената на труда. От друга гледна точка, това е стандарт за производителност на труда, защото ако не можеш да плащаш тази заплата, няма смисъл да правиш бизнес“, коментира социалният министър.

Той посочи, че наскоро е разговарял с австрийския си колега. Там минималната заплата се определя на пазарен принцип. Министър Петков посочи, че водещ въпрос в тристранния диалог между правителство, синдикати и работодатели следва да е въпросът с механизма за определяне на минималната работна заплата. Той заяви, че правителството ще предложи три сценария за нейното определяне.

Относно спорният казус за „клас прослужено време„, министър Петков подчерта, че държавата като работодател е решила този въпрос още през 2012 г. и това не е въпрос, поставян от правителството.

Министър Петков подчерта, че казусът се поставя настоятелно от работодателите. Съветът за тристранно сътруднечество е мястото, където тези „брадясали въпроси“ следва да намерят своя отговор. „Поне от моя гледна точка този въпрос не е стоял на дневния ред на правителството“, коментира Бисер Петков.