В очакване сме на първия сблъсък между президент и премиер. На изключително чувствителния терен на националната сигурност. Двама генерали. Единият – боен генерал от авиацията, другият малко оперетен – предвид скоростремителния възход от запасен майор до генерал-лейтенант. Двамата с достатъчно експертиза да претендират, че разбират – всеки от камбанарията си – материята добре.

Различията между държавниците би трябвало да достигнат критична маса на първия Консултативен съвет по национална сигурност, свикан от Радев за последния вторник от месец май. Но сигнали, че битката няма да е лека се появиха по-рано. В интервю за националното радио (където сигурността бе основен акцент) президентът сподели виждането, че мястото на Държавна агенция „Разузнаване“ е под шапката на държавния глава. Докато за предшественика Плевнелиев бе напълно достатъчно да контролира фирмата за транспорт и кетъринг НСО, очевидно Радев се стреми да поеме в свои ръце поне част от информационния поток, гарантиращ вземането на правилни решения. На вътрешно и международно ниво. Което едва ли се харесва на Борисов. Но определено ще импонира на разведките, които не се чувстват уютно, подчинени на премиер, в чиято партия се подвизава лицето Методи Андреев – виден отваряч на досиета и съсипател на службите за сигурност.

Между двамата държавни мъже се появява и друг вододел. Стратегът Каракачанов. Чиято позиция на щраус по доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили „2016 бе жестоко критикувана от президента. А дали някой си мисли, че Радев е от хората, които ще простят реплика „Президентът няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО“, самодоволно изречена от военния шеф. И той няма да пропуска при всеки удобен повод да напомни на македонстващия министър, че е представител на коалиция, чиито кадри от втори ешелон обичат да позират в нацистки поздрав, че колегата му вицепремиер няма проблем да срита възрастна жена край браздата и на чийто колоритен речник по отношение на малцинствата би завидял всеки африканер от ЮАР по време на апартейда. Да не пропуснем – иронично съчувственото притеснение как Европа и Пакта ще допуснат агент „Иван“ от 6-то управление на ДС в лоното на своите строго охранявани тайни.

Всъщност опитът на коалиционния номад Каракачанов да оспори правото на мнение на държавния глава и върховен главнокомандващ е най-малкият проблем на Борисов. Присъдружният си позволи да посегне на детската мечта на Радев. Не Радев президентът, Радев – командващият ВВС. Да види българската бойна авиация модерна, във всеоръжие, със съвременни машини и подготвени пилоти. Вместо чужди самолети, които „пазят“ българското небе. Но в начинанието си министърът не бе сам. Премиерът също изрази експертно мнение, че МиГ-овете и Су-тата ни могат да си хвъркат с позакърпени двигатели поне още 11 лета. Как би се почувствал, ако Радев се произнесе по продължителността на живота на един противопожарен шланг? Когато насреща си има вече не командващ авиацията, чийто последен честен мъжки ход е оставката, а върховен такъв?

Да, пътят към ада е покрит с добри намерения. Наистина Сухопътни войски са доста пренебрегвани в последните години, там има нужда от колосални инвестиции. Най-вече в човешки ресурс, но и в бойна техника. Да не забравяме и преосмислянето на задачите пред армията във връзка с опазването на държавната граница. Флотът също има своите нужди. И въобще – за сведение на „професионалистите“, които вземат управленски решения – въоръжените сили са единен организъм, боледуването на една негова клетка води до дестабилизация и на останалите. Радев го разбира. Борисов – също. Та нали преди да хвърли рапорт за напускане като майор от МВР и последвалата девоенизация на системата, той също бе част от тези въоръжени сили.

Както се полага на един гала сблъсък в тежка категория на арената предварително се пускат подгряващи групи. И премиерът демонстрира леката кавалерия. Неговата любима грешка Цачева върна на работа скандалния шеф на Съвета по законодателство в МП Талев, който изхвърча заради възмутителните текстове за уседналостта. Демонстративната реабилитация бе съпроводена с бегла артилерийска подготовка в посока отвъдния тротоар на „Дондуков“. Не, пази Боже, не по президента. Някога първата сред равни категорично уточни – президентската администрация. Дỳмам ти, дъще или бием самара, да се сети магарето?

А от МВР лъха безметежно спокойствие. След ада в Манчестър вътрешният на артилерийското въоръжение министър обяви, че пряка заплаха за България няма. Защо не прелисти досиетата от последните атентати в Европа – поне достъп до класифицирана информация трябва да има. Няма атентатор самоубиец, за който след като се е взривил, властите да не кажат – имахме данни, наблюдавахме го, предполагаше се… И накрая – невинни жертви. Операциите за ликвидиране на нелегалните канали за трафик на хора с участието на служители на реда са добро начало. Но за адекватна превенция на терористичната опасност е нужно повече от контролирано взривяване на зарязаните дисаги на някой клошар на софийска улица. Или ако перифразираме един скеч: Къде е ДАНС бе?! Търговските ни центрове са разграден двор, масовите мероприятия – максимум демонстрация, минимум сигурност, метрото – мечта за всеки психопат с коран в джоба и бомба на кръста, на железопътния състав на БДЖ не му трябва С-4, а пирон на релсите, за да дерайлира. Центърът на столицата е пълен с „бежанци“, чиято самоличност е толкова автентична, колкото и на хилядите двойници на Елвис по време на фестивал в Лас Вегас…

Това са въпросите, които в КСНС при президента и върховен главнокомандващ трябва да намерят отговор в последния вторник на дъждовния май. Без политика. С професионализъм.

И да не се заплесват с КТБ. Съдът е решил. А щом Плевнелиев е против – значи разсекретяването е за добро.

В прекия сблъсък между двамата генерали о.р. няма нищо лошо. Ако той е конструктивен и доведе до позитивно пренареждане на тотално разбърканите винтчета, болтчета, зъбчати колелца в механизма за сигурност. Където експерти, а не политици и лобисти ще казват от какви самолети има нужда небето ни, където специалисти по артилерия няма да решават проблеми с битовата престъпност и тероризма, а жалко провалени кандидат-президенти да дореформират обявената от самите тях за реформирана съдебна система, където службите за вътрешна сигурност няма да вървят като регистратор след трагедиите – терористичен акт, убийство, нагло хулиганско нападение, катастрофа, природно бедствие, а ще действат изпреварващо.

Избирателите и на Радев, и на Борисов очакват точно това. Всички го очакват. Не да си мерят пагоните. Вече са от резерва. Но засега действащи държавни мъже на най-отговорни позиции. Докато суверенът работодател не ги разжалва.