Източник: news.bg
Пъстър парламент и ниска избирателна активност очаква на вота на 2 октомври социологическата агенция „Медиана“.
Това показват резултатите от ново проучване на общественото мнение за политическите нагласи месец преди изборите.
Допитването е проведено чрез интервю със 1008 пълнолетни лица в периода 30 август – 04 септември 2022 г.
Така става ясно, че от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 милиона избиратели.
Избори на 2 октомври и служебен премиер Гълъб Донев
Весела Лечева, Явор Гечев, Димитър Стоянов, Велислав Минеков, Атанас Пеканов са в кабинета
Прагът за преминаване на 4%-та бариера ще падне значително – до около 85 – 88 хил. избиратели. Това дава добра възможност на по-малките партии да се борят за попадане в парламента. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели).
Същевременно ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина.
Има голяма вероятност в следващия парламент да има вече 8 или дори 9 партии – всички, които бяха досега плюс „Български възход“ и „Изправи се България“.
ГЕРБ доминира като води с близо 6 % пред „Продължаваме промяната“.
Три партии (БСП, ДПС и „Възраждане“) се борят за трето, четвърто и пето място с практически изравнени позиции. Въпреки, че „Има такъв народ“ бележи значителен отлив на избиратели, засега те определено запазват възможностите си за представителство в парламента.
„Демократична България“ и „Български Възход“ също са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
Резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото.
Наблюдава се изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще.
Близо 70 % от запитаните споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е само началото. Също толкова очакват, че в следващите месеци положението им ще става още по-лошо (а 9 % се опасяват, че могат да изпаднат в крайна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, като само 20 % са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези си разходи.
Доминиращите обществени настроения се ориентират в посока: „Стига с тези санкции и контра санкции“ (42%); Украйна и Запада също имат отговорност за войната (38%); „Не е сега врeмето да влизаме в Еврозоната“ (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%).
В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отказ от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както често се тиражира), а ужасът от инфлационния шок и страхът за бъдещето.
Наблюдава се значително разминаване в тези оценки между заможните и бедните социални групи.
