Когато се прилагат специални разузнавателни средства, обективно се събира и информация, която е ненужна, тя няма доказателствена стойност и по закон следва да се унищожава. Огромен проблем в нашата страна е, че въпреки законовото указание да се унищожава информация, тя се съхранява и се използва в определени моменти, включително за политически цели.

Тази позиция изрази пред БНР бившият ръководител на Бюрото за контрол на СРС и специалист по наказателно право Бойко Рашков.

По отношение на чатове, появили се в публичното пространство, свързани с президента, Бобокови, Рашков изрази възмущението си, че се публикува само част от тази комуникация.

По думите му много силно впечатление прави, че са запазени данни от разговори или обмена на електронна комуникация между двама души, но той не вижда в момента да има наказателно-правно значение, но въпреки това тя е съхранена.

За мен е граничещо с нарушение на закона. За да може да се използва чисто политически и забележете от кой – от прокуратурата, подчерта Рашков.

За момента прокуратурата е потъпкала принципа на следствената тайна и то безпрецедентно. Нямаме такъв период в новата демократична история на България, в който да е правено подобно нещо, заяви експертът.

„Няма нито един главен прокурор досега, който да си е позволявал така свободно да изнася информация, събрана чрез СРС. Това е единственият главен прокурор. И аз не знам той какво цели – да злепостави цялата държава пред света. Това иска да направи този човек. В името на благодетеля, който го е избрал, категоричен е Бойко Рашков.

Според него битката се води между министър-председателя и президента. Прокуратурата изпълнява ролята на политическо средство, смята Рашков.

„Не е ли само наш Ваньо този герой, в целия свят, и с това ли ще му запомним мандата на този колега. Така ли са го учили в Школата в Симеоново този човек. Там имаше много добри преподаватели, много известни учени“, посочи юристът.

„Не виждам основание за пълзящо увеличение на броя на лицата, спрямо които са използвани и прилагани специални разузнавателни средства, респективно постепенно и бавно увеличаване на броя на процедурите, с които се ограничават основни конституционни права на българските граждани“, отбеляза още Рашков.

В коментара си по изводите в доклада за работата на Бюрото през 2019 година той посочи, че не е коректно да се изчислява успеваемостта, като се съпоставят изготвените веществени доказателствени средства с броя на лицата, за които има разрешено прилагане на специални разузнавателни средства. За миналата година тези лица са 3310, а 1124 са изготвените веществени доказателствени средства.

Бойко Рашков подчерта, че те трябва да се съпоставят с общия брой разрешени оперативни способи от съда – наблюдения, проследявания, подслушвания.

„Тогава, ако съпоставим цифрата – около 15 хиляди оперативни способа са били разрешени от съдиите, с 1124 доказателствени средства, това е пренебрежимо малко като брой, съвсем ниска ефективност, дори бих казал един печален резултат. Сравнен с резултатите, които помним и знаем отпреди 9 години, това е най-слабият резултат, с изключение 2014 година, когато този резултат е бил сходен“, поясни Рашков.