Поклонението пред Димитър Цонев е в събота

Книга за съболезнования е открита от вчера в БНТ, в която всеки може да сподели спомените си за Димитър Цонев.

Телевизионният водещ не можа да се възстанови от тежкия инсулт, който получи на 13 август, и издъхна в ранния следобед във вторник. Поклонението ще е в събота в 15.30 часа в църквата „Свети Седмочисленици” в центъра на София.

Димитър Цонев бе приет в реанимацията на Военна болница, след като получи масивен инсулт. Семейството се прибирало от почивка във Варна. Цонев шофирал и се оплакал от главоболие и болки във врата. Именно тогава съпругата му помислила, че може би е нещо съдово. После бе приет в реанимацията на Военна болница, направена му бе мозъчносъдова операция и лекарите дни наред се бореха с последиците от получения хеморагичен инсулт.

„Сбогом, Митко. Ти освен че можеше да си мърдаш ушите, умееше всички останали неща на този свят, които те направиха прекрасен човек и голям журналист. Нека е светъл пътят ти“, е написала Мария Драганова, зрител.

„Позитивен, добронамерен, честен. Това е Митко Цонев и затова всички го обичат“, е написал и Даниел Чипе, директор Дирекция „Информация“.

„Сбогом, Митаче“, са написали и колегите му, както са го наричали, в книгата.

Припомнете си откъс от „Таралежите се раждат без бодли“

Близките на Димитър Цонев

имат намерение да създадат фондация на неговото име, която да помага на младите журналисти. Затова те призовават всеки, който дойде, да не носи цветя, а да даде сумата, която би отдели за цветя.

Димитър Цонев-Младши написа емоционален пост във „Фейсбук“: 

Това е доста личен пост. Хората, които ме познават знаят, че не съм по изказването в социалните мрежи. Правя изключение обаче, защото 1) искам чрез този пост да изразя мислите си за загубата на баща ми. И 2) защото се надявам, който и да си ти, да научиш нещо полезно от това. Дори и да не познаваш нито мен, нито баща ми.
Повече няма да видя, чуя и прегърна баща ми. Днес постепенно осъзнах това, след като ни съобщиха, че е починал в реанимация.

Колкото повече осъзнавах това, толкова повече усещах тъга. Поглеждам негова снимка и се досещам колко много ми липсва.

По принцип се виждам като човек, който контролира емоциите си, но когато видях репортажа на БНТ за баща ми, не успях да сдържа сълзите си.
Иска ми се да можеше да го видя отново. Да видя благата му усмивка и искрящите му от радост очи. Да го прегърна и да му кажа, че го обичам. Да му кажа, че е страхотен баща. Че съм му благодарен за всичко. И че съм горд, че той ми е баща.

Ако сега можеше да върна времето назад, щях да правя всички тези неща много по-често. Уви – сега мога да го направя само мисловно.

Как ще запомня баща ми?

Ще запомня баща ми на първо място като баща. Добър. Търпелив. Желаещ да помогне. Усмихнат. Весел.

Ще го запомня като професионалист. Като човек, който представяше и създаваше новини. Който създаваше публицистика. Който прекарваше часове пред камерата и още повече часове подготовки за всяко свое предаване.

Спомням си как като бях малък го виждах по телевизията. Тогава питах майка ми „Мамо, татко кога ще излезне от телевизора?“ После поглеждах от другата страна на телевизора, защото се надявах, че ще успея да го изведа от
там, за да се прибере по-скоро.

Радостен съм, че баща ми беше човек, който винаги твореше. Твореше, когато представяше новините, правейки го по своя собствен начин. Твореше, когато създаваше своите собствени проекти – документални филми, предаванията „В неделя с…“, 24/7, Още от деня, Лице в лице. С всички тези проекти баща ми се стремеше създаде нещо полезно за зрителите. Стремеше се да създаде нещо, което да осведомява, събужда въпроси и да показва актуалното.

Радостен съм, че през целия живот той твореше по този начин. Защото знам, че баща ми не почина с ‘музиката си в себе си’. Той изрази своята музика. И както винаги, когато някой изразява своята музика – някои обожаваха това, което прави. А други не чак толкова. Важното е, че баща ми беше достатъчно смел да твори в своята сфера, знаейки че винаги ще има хора, които няма да харесат това което прави. Защото важни са тези, които го оценяват. Гордея със всичко, което той е оставил след себе си. И знам, че със всичко, което баща ми създаде, той остави своета позитивно влияние върху българската журналистика.

Ще го запомня и като скиор, плувец, като дядото на моя племенник Янчо, като прекрасен готвач. Винаги ще помня колко горд беше, когато сготвеше скара и ни питаше как се е справил.

И ще го запомня като приятел. Така както ще го запомнят стотици други хора, които са имали възможността да му бъдат близки приятели. Толкова много от тях днес ми казаха, че ще го запомнят с това колко е благ, позитивен, винаги усмихнат.

Запитах се какво научих от последните 10 дена, през които баща ми беше в безсъзнание в болница. За мен е важно човек винаги да си вади уроците от живота. А такава ситуация ти променя напълно гледната точна към целия живот.

В такива моменти научаваме колко всъщност е важно здравето. И да бъдеш проактивен към здравето си, дори и когато се чувстваш добре и здрав.

Научих и колко е важно да показваш на близките си колко ги оценяваш. Повече никога няма да видя баща ми и да мога да му кажа колко много го оценявам. В такива моменти разбираш колко е важно да показваш на близките ти колко са важни за теб. Ако има 1 нещо, което да вземеш от този пост – то нека е като видиш твои близки следващия път им кажи колко са важни и колко ги обичаш.

И третото нещо, което научих е че се замислих колко е важно да „изразиш музиката си“, докато можеш. Защото не можеш да знаеш кога всъщност вече няма да можеш. Това може да звучи крайно, но е истина.

Най-дълбоки благодарности на всички хора от ВМА, които се бориха за живота му през последните 10 дена.

Благодарности на всички, които изказаха съболезнованията си. Благодарности на всички наши приятели, които ни подкрепиха в този труден момент. Благодарности на хората от БНТ, които създадоха невероятния репортаж в чест на баща ми.

Татко, ще те помня вечно. Обичах те, обичам те и ще те обичам винаги.

Ето и част от репортажа на БНТ за техния колега и лице на телевизионната журналистика у нас: 

Митко Цонев е от поколението, което създаде основите на модерната журналистика в България непосредствено след демократичните промени през 1989-та година. Юрист по образование, журналист по призвание, и добър човек – така ще го запомним.

Още не можем да повярваме, че това се случва. Толкова сме свикнали с фигурата на Митко – винаги с лека усмивка, спокоен, истински, позитивен и уверен в това, което прави… Дойде в телевизията с конкурс, след работа в „София прес“. Яви се на конкурс наравно с още 800 души, въпреки че беше син на звездната говорителка Анахид Тачева и големия актьор Коста Цонев. Вече беше играл в киното и го обичахме заради образа на момчето от Таралежите се раждат без бодли, което може да си мърда ушите. Началото в БНТ беше с Хачо Бояджиев във „Формула 5“, но неслучайно много скоро се прехвърли в новините.

Той ни съобщаваше знакови събития от нашия живот и знаеше каква отговорност е това, особено когато По света и у нас се гледаше от 5 милиона зрители, защото друга телевизия на пазара нямаше.

През годините доказа, че е роден новинар, с усет към политическата интрига и драматургията на новинарските емисии. С него в „По света и у нас“ винаги беше интересно. Зрителите го харесваха и му вярваха. Вписваше се в духа на времето и неговата нова динамика, свободен език, бърза реакция и ярко присъствие на екрана – качества, които демократичните промени направиха задължителни за телевизионната журналистика. Автор е и на 17 документални филма.

По-късно отиде в голямата политика, стана говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, после корпоративен пиар, известно време работеше и в други телевизии, преди отново да се върне в БНТ като водещ на „Още от деня“.Талантът му беше еднакъв във всяка работа. Талант и умение да общува с хората. Затова раздялата с него за всички нас, колегите от БНТ е тежка. Той е сред хората, които няма кой да замени. Поклон пред паметта му.