На фона на пандемията, България се готви за парламентарни избори. Дойде и краят на мандата на правителството. Въпреки протестите, които продължиха цялото лято на 2020 г., не се стигна до предсрочни избори. Рокади, коалиции и смяна на различни фронтове в партийния шах, разгорещиха страстите на старта на предстоящите парламентарни избори на 4 април. 26 партии и 8 коалиции влизат в битката за 45-ия парламент.
News.bg представя основните социологически прогнози и разреза на нагласата на българите. До 4 април има време и нагласите могат да се променят, интересни обаче са сравненията между самите проучвания.
Затвърждава се прогнозата за 5+2 партии, присъстваща като извод от проучванията на „Тренд“, „Галъп интернешънъл“, „Алфа Рисърч“.
Последното по време социологическо проучване, това на „Алфа Рисърч“ подрежда партиите така: ГЕРБ 28.5%, БСП 23.2%, Има такъв народ 13.3%, ДПС 12.5%, „Демократична България“ 5.7%, Коалицията на Мая Манолова 4.5%. И веднага под прага за влизане в парламента са нарежда ВМРО с 3.7%.
Източник: news.bg
ГЕРБ дърпа преднина от 4% пред БСП, сочи последното проучване на „Тренд“. Данни показват, че ГЕРБ държат първото място с 28.9%, а БСП се ползва с подкрепата на 24.1% от гласуващите, „Има такъв народ“ и тук е на трета позиция с 12.9% от гласуващите, следвани плътно от ДПС с 11.1%. „Демократична България“ е петият сигурен участник в следващото Народно събрание с 6.2% от заявилите, че ще гласуват. „Изправи се! Мутри вън!“ и ВМРО са на ръба на парламентарната бариера и за тях предизборната кампания ще бъде от решаващо значение.
Източник: news.bg
И при „Галъп интернешънъл“ 5 партии влизат в парламента.
Източник: „Галъп интернешънъл“
ГЕРБ/СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. „Има такъв народ“ е с 13,1%, а ДПС е близо – с 12,4%. „Демократична България“ е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%.
При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ.
С над процент в борбата влиза „Възраждане“, близо около един процент се движат и формации като АБВ, „Атака“ и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади.
Подобни резултати дават и проучванията на „Афис“. Според тях коалиция „ГЕРБ-СДС“ засега запазва лидерската си позиция, следвана обаче на сравнително близка дистанция от БСП.
Напрегната до последния момент може да се окаже и битката за третото място между партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и „ДПС“. Шансове да влязат в парламента имат още две коалиции – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, както и ВМРО.
Данните на проучването и на „Медиана“ показва сходни данни и поставя ГЕРБ пред БСП като водеща по резултат партия. Тук обаче за разлика от „Галъп“, проучването на „Медиана“ 4% бариера за влизане в парламента прескачат само 4 водещи партии – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС, а Демократична България остава под бариерата.
Изследването единствено на „Барометър“ открои сериозно различни резултати, изкарвайки на четвърто място и с резултат преди „Има такъв народ“ и „Демократична България“ ВМРО. Според „Барометър“ ВМРО има потенциала да привлече този вот изцяло – не само от твърдите поддръжници, но и от групата на „колебаещите“ се избиратели с по-патриотични възгледи.
За какво гласува България през 2021 г.?
Съзтезателите по изборната писта вече загряват на старта
А според проучване на „Маркет линкс“ по поръчка на БТВ, Слави Трифонов се ползва с по-голяма подкрепа от Борисов и Манолова. 24,6% биха подкрепили ГЕРБ/СДС, 18,9% – БСП, 13% биха гласували за „Има такъв народ“, 8,5% – за ДПС, 7,6% – за „Демократична България“, 3,9% биха подкрепили „Изправи се! Мутри, вън!“, а 2,7% – ВМРО.
Какви обаче са нагласите на българите по отношение на гласуването и готов ли е българинът да гласува, при положение, че основният въпрос остава не толкова в това кой ще е победител, колкото в това каква ще е активността на вота. Активността до голяма степен ще разпредели броя на депутатите в Народното събрание, като не случайно социолозите откроиха целта на ГЕРБ на предстоящите избори – да откъсне възможно по-голяма преднина на останалите партии. Именно от това ще зависи и стабилността на следващата коалиционна конфигурация.
Отново към последното проучване по време на „Алфа Рисърч“ декларативната избирателна активност ще е 52.5%, а 15% от решилите да гласуват обаче все още не са решили окончателно за кого ще дадат гласа си и ще вземат решение в рамките на кампанията.
Избори по време на пандемия – възможни, но ЦИК трябва да действа
Препоръките на обществения съвет
Предварителните заявки за избирателната активност при „Тренд“ са 47%, а тези, които се колебаят, остават малко над една пета или 21%. 23% пък декларират, че няма да гласуват на 4 април.
Според проучването на „Барометър“- 22% от българите се колебаят дали да гласуват.
Връщайки лентата назад и правейки паралел с политическите нагласи от предишните парламентарни избори през 2017 година, се забелязва, че големи промени в нагласите всъщност няма. ГЕРБ, БСП и ДПС са били в челната тройка и преди. И въпреки декларациите за голяма промяна и решителната важност на изборите на 4 април, може да се зададат много въпроси, но най-вече този – каква промяна иска българинът, който гласува така.
А на въпрос на анкета на News.bg пак от тогава – март 2017 година – „какво правителство предпочитате“, най-много предпочитания е събрало правителство ГЕРБ+ Патриоти с 25,5% – такова каквото изпращаме сега. С почти равен резултат – 25.9% са предпочели нови избори.
Източник: news.bg
И тогава на 27 март 2017 година на предсрочните избори ГЕРБ спечели с 5,45% преднина пред БСП.
