България се нуждае от бюджет, който да позволи постигането на важните за страната национални цели. Националните цели следва да бъдат членство в Шенген до края на годината, членство в Еврозоната от 2025 г. и влизане в ОИСР от 2026 г.

Toва заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред БНТ.

Велев отбеляза, че е важно да се държи пулсът на общественото мнение, но е важно лидерите да обяснят кое е правилно и кое е добро за страната.

По думите му в бюджета трябва да се промени разходната част. Няма да минем през вдигането на данъците и от това най-много се притеснява Васил Велев. Мит е, че при нас данъците са ниски, но звучи добре за привличането на инвеститори, по мнението му.

Той посочи, че има и много раздута администрация, прекалено големи ръстове в социалните разходи. България има над 5 млрд. лв. надплатени субсидии на електроенергията за бита. Това са разхищения, които водят до неефективност, каза Васил Велев.

Той настоя за формиране на правителство на по-широка основа от тази, която се готви.

Бизнесът за данък „свръхпечалба“ – държавата дава средство за ограбване на успешните

Недопустима намеса в правова държава и то при липса на парламент

Вчера вечерта от правителствената пресслужба съобщиха, че се отменя насроченото заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество, на което трябваше да се обсъдят именно предложенията на Министерство на финансите, които трябваше да залегнат в предложението за Бюджет 2023.

Законопроектът ще бъде разгледан на по-късен етап заедно с проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и на проекта на Закон за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2023 година, предвид това, че той е изготвен вследствие на прието протоколно решение на Министерския съвет за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит до 3% със съответните приходни мерки за постигане на целевия размер на бюджетното салдо.

Отмяната на заседанието на НСТС по-скоро е показателна за изчаквателната позиция, която в момента заема Министерство на финансите, а и цялото служебно правителство с оглед неяснотата в 49-то Народно събрание за това ще има ли редовно излъчено правителство от сформирано мнозинство или бюджетът ще трябва да бъде обсъждан и приет от парламент, който ще бъде разпуснат малко след това и гласуваният бюджет ще се изпълнява отново от служебен кабинет, тъй като биха предстояли поредните предсрочни избори.

Финансовото министерство публикува мерките си за стабилизиране на хазната за обсъждане

11,2 млрд. лв. за помощи, компенсации и от намалени данъци отчита МФ за 2 години

Припомняме, че миналата година в тази ситуация Министерство на финансите и първото служебно правителство, начело с Гълъб Донев, внесе удължителен бюджет.