Лаура Кьовеши и Лозан панов. Снимка: БГНЕС |
Ефективността на борбата с корупцията по високите етажи на властта изисква наличието на независима съдебна система и специализирана структура, която да се занимава само с тези разследвания.
Другите два елемента са закони, осигуряващи ефикасни инструменти, и съответните административни и управленски мерки, които да ги прилагат.
Това стана ясно от думите на ръководителя на румънската антикорупционна прокуратура (DNA) Лаура Кьовеши, която бе специален гост на конференцията „Румънският опит: антикорупционни институции и мерки“, организирана в четвъртък от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.
Както е известно, в Румъния функционира отделна антикорупционна дирекция към правосъдното министерство, която е под шапката на главния прокурор, но която е напълно независима в решенията и действията си от него.
Кьовеши бе поканена от Панов именно, за да представи подробности от работата си пред българските магистрати. В залата обаче липсваха представители на прокуратурата, начело с главния прокурор Сотир Цацаров, който предпочете в това време да присъства на своеобразно активно мероприятие във ВСС срещу Панов. На поканата за събитието не се отзова и президентът Румен Радев, който се видя в сряда с Кьовеши и се отчете с формално прессъобщение по темата.
Така в Тържествената зала на Съдебната палата в София в четвъртък присъстваха основно съдии, адвокати, представители на неправителствени организации и журналисти. Както и един евродепутат, който обаче не бе допуснат да влезе – Николай Бареков. Бившият телевизионен водещ предварително се бе заканил да провали събитието, но съдебната охрана го остави в коридора, откъдето той пробва няколко пъти да тропа по вратата и в крайна сметка си тръгна.
Междувременно Кьовеши представи впечатляващите резултати в румънския антикорупционен модел в последните години: от 155 окончателно осъдени за корупция представители на властта през 2006 г. до 870 през миналата година. Сред които един министър, двама сенатори, 8 депутати и един евродепутат. Сред обвинените през 2016 г. пък попадат трима министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 шефове на държавни предприятия и 426 висши чиновници.
По думите й преди създаването на отделна разследваща структура, която да е независима в действията си от главния прокурор в борбата с корупцията в северната ни съседка „не се случваше нищо съществено – обвиненията бяха предимно срещу учители и лекари“.
В момента обаче над 90% от вкараните в съда дела за корупция завършват с влязла в сила осъдителна присъда. Повишено е и качеството на обвинителните актове – през м.г. съдът е върнал за корекция едва 4. Отнетото в полза на държавата имущество пък е за общо 667 млн. евро, посочи Кьовеши.
„Винаги дублираме наказателното преследване с финансово разследване“, подчерта тя, след което с усмивка отбеляза, че „всъщност работим на печалба“, тъй като годишният бюджет на антикорупционната прокуратура е 40 млн. евро.
Като основни изисквания към работещите в подчинената й дирекция магистрати, полицаи и експерти тя посочи професионализъм, смелост и отдаденост. Наред с независимостта – нито тя, нито главният прокурор има правомощия да разпорежда на редови прокурор как да реши дадено дело, а полицаите в антикорупционната дирекция са независими в дейността си от министъра на вътрешните работи.
„Когато започнеш едно разследване срещу министър, депутат, държавен секретар, не трябва да има високопоставен служител, който да ти каже какво да решиш“, отбеляза Кьовеши, добавяйки, че работата на подчинената й структура се контролира едновременно от съда и от инспекторат към Висшия съвет на магистратите в Румъния.
Като друго условие за ефективността на разследванията тя посочи прозрачността, защото тя води до повишаване на общественото доверие, а оттам се увеличават и сигналите, които водят до по-ефективни разследвания.
Над 85% от делата, водени от антикорупционната прокуратура в Букурещ са образувани по сигнали от граждани, а не по линия на сътрудничеството между институциите, отбеляза още Кьовеши. По думите й в началото дирекцията й е организирала няколко семинара с участието на журналисти, за да реши каква част от прокурорските постановления да бъде публична.
„Това повиши доверието на гражданите – от 30% през 2015 г. на над 50% през миналата година“, каза Кьовеши.
Преди нея Лозан Панов илюстрира разликите между антикорупционните разследвания в България и Румъния със случай на задържани граничари от юни 2011 г. Тогава българският граничен полицай Мариян Шопов и негов румънски съучастник са задържани за подкуп при акция на румънската полиция.
Българското разследване стига до присъда на първа инстанция през ноември 2015 г. – 2 години условно за Шопов. Румънският му съучастник е осъден на 3 години затвор и 2 години забрана да заема публични постове през февруари 2013 г. На втора инстанция българинът е оправдан през март 2016 г., а румънецът осъден през януари 2014 г. Окончателното решения на българския съд по казуса излиза през юни 2016 г., а на румънският – през октомври 2014 г.
В заключение Панов цитира анализ на в. „Сега“, в който се заключва, че по най-шумните дела за корупция се наблюдава „съдебна благотворителност“, съгласявайки се с тази констатация: „Тук най-шумните процеси задължително приключват с оправдателни присъди.“
„За разлика от госпожа Кьовеши аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис (румънският държавен глава, който подкрепи неотдавнашните протести срещу намерението на правителството да премахне наказателното преследване за подкупи до 45 000 евро – бел.ред.)“, каза още председателят на ВКС, визирайки отсъствието на президента Румен Радев в залата.
