Известният ловец на бежанци Динко Вълев отново влeзе в ролята на спасител, като този път се е притекъл на помощ на армията. Дарил резервни части на ямболско военно поделение, за да може да си стегне автобуса, с който войниците се превозват до границата с Турция да изпълняват задачи по охраната й, съобщи местната телевизия „Ера“.
Информацията обаче бе популяризирана от депутата от БСП Атанас Зафиров, който се възмути публично във Фейсбук.
„Гледам клип на ямболската телевизия Ера. Гледам и не вярвам на очите си: майор от българската армия, поделение 54 100 – Кабиле, казва буквалното следното : ”Като малките деца започнахме да вярваме в чудеса, благодарение на господин Вълев (Динко Вълев) – да, същия герой, който безвъзмездно направи едно дарение към българската армия”. Вълев дарил от автоморгата… двигател и джанти за автобус, който бил развален от месец и военните нямало с какво да се придвижват до границата, и не можели да изпълняват и другите си мисии !?!“, пише Зафиров.
„Чудото станало, докато военните обикаляли по автоморгите (!?) да търсят части. И майорът докладвал на командира на бригадата, че това е единственият човек, който е патриот в Ямбол! И до него г-н Вълев по анцуг, с ръце в джобовете и тарикатска усмивка! И другото не ми се разказва – срам ме е! Бедна ми, бедна българска армийо! Бедни ми майоре, повярвал на стари години в чудеса! Бедна България, дето чака г-н Вълев да ни спасява войската! Господ да ни е на помощ! Ако бях министър на отбраната, щях да се обеся на портала пред поделението в Кабиле!“, завършва Зафиров.
Изненадата и възмущението му обаче изглеждат леко попресилени на фона на тежкото състояние на армията, което отдавна не е тайна за никой – военните от години се оплакват публично, че нямат дори гуми и акумулатори за колите си.
Въпреки че бюджетът за отбрана не пада под 1 млрд. лева годишно, парите така и не достигат до поделенията.
Причините са системни, като основно се крият в дългогодишните фиктивни реформи, за които не малко вина имат и депутатите от БСП.
Военните стават все по-малко, техниката – все по-стара, а чиновниците – без и с пагони – остават.
Освен липсата на техника, другият основен проблем е недостатъчният брой военни, като според неофициална информация вече има поделения, които съществуват само на хартия.
Това допълнително затруднява работата и рискува здравето на военните, тъй като задачите им остават същите, а често получават и нови. Като охраната на границата, например.
За да стигнат до там обаче, им трябват нови автобуси, защото старите „Чавдар“ вече гонят рекорди по дълголетие. Нови автобуси обаче няма не толкова заради липсата на пари, колкото заради некадърни чиновници или някакви други интереси.
Миналия месец Министерството на отбраната за пореден път прекрати обществената поръчка за доставка на нови и рециклирани автобуси. Този път, защото има само една подходяща оферта. Преди това пък бяха открити нарушения при провеждането на поръчката.
Това не е първият подобен случая. В последните месеци се забелязва системен проблем в подготовката и провеждането на обществените поръчки на МО, което доведе до спиране на няколко процедури.
Така, докато чиновниците поради една или друга причина не могат да си изпълнят задълженията, Динко идва на помощ, а на военните в поделенията не им остава нищо друго освен да вярват в чудеса.
