Късно снощи стана ясно, че сделката между руската петролна компания „Лукойл“ и базираната в Швейцария Gunvor, която трябваше да изведе активите на руския концерн извън обхвата на западните санкции, официално е пропаднала. Причината – изявление на Министерството на финансите на САЩ, че „марионетката на Кремъл, Gunvor, никога няма да получи лиценз да оперира и да реализира печалби“.

Новината има сериозно отражение върху България, където „Лукойл Нефтохим Бургас“ остава най-големият енергиен актив в страната и най-голямата рафинерия на Балканите.

Провалът на сделката поставя управляващите у нас пред спешна необходимост да се намери правен и управленски модел, който едновременно да гарантира сигурността на доставките на горива и да предотврати вторични санкции върху български структури, свързани с руската компания.

До преди почти две години „Лукойл България“ беше известен освен с производствената си мощ и с финансовата си непрозрачност. В продължение на близо две десетилетия основната част от печалбата му не се облагаше в България, а се осчетоводяваше в Швейцария и Нидерландия чрез дъщерни дружества на групата. Това правеше „Нефтохим Бургас“ по документи почти нерентабилен, въпреки че фактически захранваше над 60% от българския пазар на горива.

Пропадна сделката за „Лукойл“

Gunvor се оттегли

След продължителен обществен и институционален натиск, в края на 2022 г. българските власти прекратиха тази практика. От 1 януари 2023 г. компанията е задължена да декларира и плаща данъците си у нас, което донесе в бюджета десетки милиони левове още през първото тримесечие. Това беше първата реална стъпка за поставяне на българската дейност на „Лукойл“ под национален контрол.

Защо без „Нефтохим“ ще се срине пазарът на горива у нас?

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е енергийната сърцевина на България – рафинерия с капацитет над 7 млн. тона годишно, със собствен терминал на Черно море, складове и тръбопроводи към вътрешността на страната. Тя е основният доставчик на дизел, бензин и авиационно гориво не само за вътрешния пазар, но и за съседни държави.

Без нейното производство България би трябвало да внася горива, главно от Гърция и Румъния. Но в момента Petrotel Lukoil в Плоещ е в планов ремонт и също е собственост на поставената под санкции руска компания „Лукойл“, а сръбската NIS, контролирана от „Газпром нефт“, е засегната от новия пакет американски санкции след деветмесечно отлагане. Това означава, че и двата основни регионални източника са временно ограничени.

Да се компенсира недостигът чрез внос от Солун или Констанца е възможно, но сложно: изискват се договори за терминални слотове, транспортни коридори, застраховки и банкови гаранции, което отнема седмици или месеци.

В практиката това означава рязко поскъпване на горивата, особено на дизела, който засяга селското стопанство, транспорта и отоплението, а това неминуемо ще вдигне всички цени у нас.

Борисов очаквал „Гънвор“ да се оттегли от сделката за „Лукойл“

Държавата се подготвя да поеме управлението на рафинерията чрез назначаването на особен управител

Провалът на Gunvor и новата несигурност

Сделката с Gunvor се разглеждаше като спасителен вариант – възможност активите на „Лукойл“ в Европа, включително българските, да преминат към компания без руска собственост. Това би позволило на рафинериите да продължат да работят нормално и да запазят достъпа си до международно финансиране и застраховки.

Оттеглянето на Gunvor след позицията на Вашингтон премахва този буфер. Сега „Лукойл Нефтохим“ остава пряко свързан с руската централа, а това означава, че след по-малко от месец – на 22 ноември може да бъде блокирана и неговата търговия.

Ако това се случи, България рискува фактически горивен шок, особено предвид ограничените възможности на регионалния пазар.

Радостин Василев: Готви се пиратска национализация на „Лукойл“

Лидерът на МЕЧ е недоволен, че заседанието на парламентарната комисия е продължило едва няколко минути

Моделът на Германия: държавен управител без национализация

В такава ситуация най-реалистичният вариант за България е временно назначаване на „специален държавен управител“ върху активите на „Лукойл“ – мярка, която законът вече допуска.

Това не е национализация, а административно попечителство с цел да се осигури непрекъснатост на производството, безопасност и спазване на санкционния режим.

Подобен модел беше успешно приложен в Германия през 2022 г., когато правителството постави дъщерното дружество на „Роснефт“ под държавен контрол. Регулаторът Bundesnetzagentur пое временно управлението на рафинериите в Швед и Карлсруе, без да се посяга на собствеността, но с пълен достъп до финансиране и пазари.

Германия обмисля национализация на подразделението на „Роснефт“ след санкциите

Германското министерство на икономиката заяви, че води „много интензивни“ разговори с Вашингтон

Ако България избере този подход, трябва да бъдат изпълнени три условия:

1. Ясен мандат и срок – за да не се превърне „специалният управител“ в траен политически инструмент.

2. Осигурени неруски суровини и финансиране – за да се избегне техническо спиране на рафинерията.

3. Алтернативни логистични маршрути – като резервен вариант за внос през Констанца и Солун.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ може да е руско предприятие по собственост, но е българска инфраструктура от първостепенно значение.

Назначаването на специален управител – по германския модел – изглежда единственото реалистично решение, което може да осигури работа на рафинерията, стабилност на пазара и спазване на международните санкции.

Днес партиите в парламента се заеха активно с този въпрос, който може да се разреши най-бързо, защото времето до 22 ноември едва ли би стигнало за проджбата на активите. Някои партиийни лидери поискаха национализация на дружеството, но това е значително по-сложно и естествено крие рискове от завеждане на дела от Русия.

Обновена

Енергийна комисия прие спешни промени за особения управител в „Лукойл“

От опозицията се възмутиха на „паническите действия“ на управляващите

Управляващите уверяват, че в страната има достатъчни запаси от горива и няма опасност от шок на българския пазар.

Парламентарната комисия по икономическа политика единодушно и без дебати одобри промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход разширяват правомощията на държавата при кризисни ситуации. Новите текстове позволяват назначаването на особен търговски управител и в търговец на дребно с горива, а не само в рафинерия, като по този начин се осигурява правна възможност държавата временно да поеме контрола върху цялата дейност на „Лукойл България“ при заплаха за енергийната сигурност или нарушаване на санкционния режим.

Поне на пръв поглед изглежда, че има решение на сложната ситуация, но  дали то ще се окаже реално работещо и най-важното дали ще успокои пазарите предстои да видим, а „зимата идва“, както се казваше в един популярен сериал.

„Възраждане“: Управляващото мнозинство си е направило тайна комисия за „Лукойл“

Според Костадин Костадинов се готви „кражбата на един огромен актив“, която може да създаде на България много сериозни проблеми

Възможно ли България да поиска изключение от санкциите?

Предвид сложната ситуация, България би могла да поиска изключение от санкционните правила, каквото вече имаше по време на ембаргото върху руския петрол през 2023 г.

Тогава дерогацията позволи внос и преработка на руски суров петрол за вътрешна консумация, като временно решение за защита на енергийната сигурност.

Днес обстоятелствата са различни – петролът вече е неруски, но собственикът е руски. Въпреки това, според някои САЩ може да одобрят изключение, ако България се аргументира, че рафинерията е необходима за снабдяването на целия регион и че без нея се застрашава икономическата и социална стабилност на няколко страни.

Такъв подход би дал на страната време за реорганизация и прехвърляне на собствеността, без да се нарушават доставките.

Пеевски: Истерия за „Лукойл“ има само в „партията на пуделите“

Лидерът на „ДПС – Ново начало“ е категоричен, че запаси от горива има и няма да има криза