Българските деца са умни, но объркани. Те не получават и достатъчно подкрепа от родителите си.

Такова е мнението на психолога доц. Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация, потърсен от БТА по случай Деня на детето.

Затлъстяването при децата отчасти е наследствено

От 1 юни: Повече пари за работещи майки и бащи

Децата на хората, които са в дъното на световните класации по щастие, са също толкова нещастни, смята Околийски.

Основен страх на подрастващите от нас е материалното им изоставане от връстниците им.

Българчетата непрекъснато сравняват дрехите си, кварталите, в които живеят, семейните автомобили и почивки, са наблюденията на експерта.По това нашите деца се отличават от тези в Западна Европа.

Друг страх на българските деца е невъзможността да създават хармонични и трайни приятелства, основани на взаимно доверие, казва още Околийски.

Българското дете тъгува по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да я преодолее, коментира експертът.

Подрастващите у нас също така са склонни да вярват, че всяко влюбване е за цял живот.

По това те също се отличават от връстниците им в Зпадна Европа, които от ранна възраст са научени, че връзките през съзряването не са трайни.

Неспособността на българските родители да общуват с децата си и липсата на експерти е причина за нарастващата агресия в училище, изтъква още Околийски. Това води и до отключването на депресии и спада на възрастта за опити за самоубийства.

Друг отрицателен белег на българското дете, сравнено с европейското,

е нездравословният му начин на живот.

Той се изразява в ранни опити за тютюнопушене и употреба на алкохол, консумиране на нездравословни храни и напитки и намалена физическа активност. Това са и причините за повишеното затлъстяване при българчетата.

Децата и сега, и преди са радостни от това да играят, да имат приятели, да пътуват и постигат успехи в значими за тях неща, коментира още експертът.