Над 34% от българите живеят в тежки материални лишения. При линия на бедност от 325 лева, под този праг са били над 1.5 милиона души или 22 процента от населението на България. Това сочат данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през 2015 година.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години – с 13.8 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее един човек над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Най-висок е относителният дял на бедните сред ромската етническа група – 67.2%, а най-нисък сред българската етническа група – 15.2%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните (43.7%).

По отношение на работещите най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

Най-голям брой хора изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%).

Успоредно с това 3.1% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% – цветен телевизор, 10.0% – автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от хората в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 189 и 216 лв., а най-високата – в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен – 30.6%, Варна – 27.8%, и Пазарджик – 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил – 11.0%, Силистра – 11.3%, и Габрово – 13.0%.