Източник: iStock
Безработицата сред висшистите е изключително ниска – около 2%. Едва 14% от завършилите студенти не се реализират и не се осигуряват в България, а останалите завършили висшисти остават да работят в България. Данните на най-новите тенденции в Рейтинговата система на висшите училища в България представите Георги Стойчев от институт „Отворено общество“ в Министерство на образованието и науката (МОН).
Близо 60% от завършилите висше образование се реализират на позиции, изискващи висше образование. За сравнение през 2015 г. например едва 46% от завършилите са се реализирани на подобни позиции за висше образование. Специалността „Туризъм“ е с най-малък дял на реализиращите се – около 26%.
В Направление „Металургия“ 52% от завършилите специалността са се реализирали на позиция за висше образование.
От 2013 до 2023 делът на чуждестранните студенти в България се удвоява от 4 на 8%. Проблемът е, че нарастването на дела на чуждестранните студенти се забавя. 57% от студентите по медицина са чуждестранни студенти. Над 45% са чуждестранните студенти по стоматология и над 30% са чуждестранните студенти по ветеринарна медицина. В ЕС направленията, които привличат чуждестранните студенти са икономика и мениджмънт, като в България тези направления трябва да се подобрят. В България 90% от чуждестранните студенти идват от други държави, а не от други райони на света.
Най-много студенти искат да учат специалности с ниска реализация
Нови университети ще се разкриват и с мнение на ресорно министерство
Делът на студентите в частни висши училища намалява, като през настоящата година делът на такива студенти е 11%. За първи път, откакто съществува рейтинговата система броят на акредитирани висши училища намалява. „Рейтинговата система прилична на олимпийските игри, но не на и световното първенство по футбол“, сравни Георги Стойчев.
СУ „Свети Климент Охридски“ по традиция е университетът по традиция с най-много първи места – оглавява 22 класации от общо 28, в които участва. СУ доминира в 4 от 9-те области на висшето образование. Технически университет-София е първи в 6 от 9 професионални направления.
Медицински университет София е първи в 5 от 5 направления, в които предлага обучение, като в направление „Медицина“ дели първо място с Медицински университет-Пловдив.
Американски университет Благоевград е първи в направения „Администрация и управление“.
Тракийският университет е първи в направления „Животновъдно“ и „Ветеринарна медицина“.
В международните база данни има 27 000 научни публикации, подготвени от висши училища в България.
Стойчев посочи, че непрекъснато се подобрява връзката на висшето образование на пазара на труда. Втората продължителна тенденция е увеличаване броя на влиянието на научните публикации в международните база данни. Третият положителен фактор е увеличаване на броя на чуждестранните студенти у нас.
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пък обясни, че това е 13-тият поред рейтинг, който като фатално число не се оказва фатален и черен за рейтинга на висшите училища. Рейтингът показва много добра устойчивост от една страна, а от друга страна, че рейтингът на ВУЗ-овете е един от най-добрите национални рейтинги. През последните 13 години рейтингът на висшите училища се е развива на база диалог с академичната общност, така че да става все по-добър и по-добър, каза министърът.
По думите му увеличава се процентът на чуждестранните студенти, а от друга – се повишава значимостта и борят на научните публикации на българските учени и преподаватели в световните база данни. Рейтингът на висшите училища има важна функция – данните от него се използват за формиране на национални политики в сферата на образованието, посочи проф. Галин Цоков. Данните са свързани и с още един важен инструмент за развитие на висшето образование – националната карта за висшето образование за приоритети, области и професионални направления, които могат да се разкрият и развият. Рейтингът е много важен и за бъдещите кандидат-студенти, защото дава данни за положителните страни на едни или други университети, добави проф. Галин Цоков.
Той допълни, че рейтингът показва каква е значимостта на висшето образование – около 2% е броят на безработните висшисти. Нараства и доходът на завършилите студенти – за някои професионални направления доходът е около 4 000 лв., а по информатика – над 6 000 лв. Висшето образованието дава добавена стойност за личностното и професионално реализиране на студентите, открои образователният министър.
СУ „Свети Климент Охридски“ се класира на първо място в повечето професионални направления. Много университети са с близки и равни точки. Рейтингът показва и кои са най-големите висши училища в България – СУ, Технически университет, УНСС, Пловдивски университет. Проф. Гали Цоков пожела на бъдещите студенти и на учителите да ползват рейтинга на българските университети, който дава обективна и актуална информация.
Изданието за 2023 година сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления въз основа на десетки показатели. Те измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Синдикат иска повече средства за висше образование и заплати
Настояват и за увеличение на стипендиите на студенти и докторанти
