Колаж: Mediapool.bg

Пълен провал в процеса на децентрализация, т.е. на прехвърляне на повече власт от централно на местно ниво, се отчита в новата Стратегия за децентрализация за периода 2016 – 2025 г. Документът беше приет на заседание на Министерски съвет преди около месец и бе преработен след известни забележки на част от министрите.

В него освен, че се признава, че досега не е направено нищо съществено за подобряване на живота на хората чрез прехвърляне на повече правомощия на кметовете, подобни ангажименти не се поемат и за следващите 10 години.

От Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) заявиха преди дни пред премиера Бойко Борисов, че от окончателния документ в последния момент са отпаднали ключови ангажименти, но той не даде никакъв отговор на кметовете. Става дума например за мерки като разширяване на данъчната база на общините под формата на старата идея за преотстъпване на част от подоходния данък, а също и приемането на нов Закон за местните данъци и такси.

Нито една цел не е изпълнена изцяло за 10 години

„Процесът на децентрализация протича с бавни и противоречиви темпове, а в някои случаи дори спира. Като резултат от това през 2015 г. може да се каже, че характеристиките на местното самоуправление в България са далеч от средните за ЕС показатели на децентрализация на публичното управление“, се посочва в документа, изработен от регионалното министерство.

Идеята на децентрализацията е да прехвърлят повече правомощия и отговорности на общините, така че редица социални проблеми да се решават по-близо до хората, според спецификата на съответния регион.

„Резултатите от изпълнението на Стратегията за децентрализация за периода 2006-2015 г. могат да бъдат определени като неудовлетворителни, тъй като са изпълнени само 39% от мерките. Нито една от трите стратегически цели не е изпълнена изцяло. Като цяло действията по изпълнение на Стратегията за децентрализация в периода 2006-2015 г. не са допринесли за постигане на основната цел – децентрализация на услуги, правомощия и ресурси от по-високото към по-ниските равнища на управление“, се посочва в документа.

За периода 2010-2013 г., тоест по време на първия кабинет на ГЕРБ, се твърди, че процесът дори е вървял в обратна посока – към централизация.

Сред основните неизпълнени мерки през последните 10 години са увеличаването на приходната база на общините чрез прехвърлянето на част от подоходния данък или чрез имуществените данъци, увеличаването на инвестиционните правомощия на общините, прехвърлянето на правомощия по управление на делегираните услуги, повишаването на възможността за правене на местни политики и т. н. Самият Борисов в миналото обещаваше на кметовете да им прехвърли част от подоходния данък, но впоследствие сам се отказа от идеята си.

Още по-лошото е, че програмата за изпълнението на новата стратегия за периода 2016 – 2019 г. е абсолютно неамбициозна. Сред малкото по-съществени мерки са създаването на концепция за видеонаблюдение, преобразуване на част от делегираните дейности в местни, предложението кметовете да станат работодатели на училищните директори, евентуално въвеждане на програмно бюджетиране от 2019 г., прехвърляне на общините на имоти – държавна собственост, нови механизми за капиталовата и изравнителната субсидия, регламентиране на местните обществени съвети и форуми. Не е ясно обаче колко от тези мерки действително ще бъдат изпълнени предвид провала на досегашната програма.

Политиците в София не вярват в кметовете

Децентрализацията заема слабо място в политическия дневен ред. Редица министри и представители на централната власт смятат, че ако се прехвърлят правомощия и ресурси на по-ниско ниво, това ще повлияе негативно върху макроикономическите променливи на страната, става ясно от документа.

„Сред политиците и държавните служители, които са свързани по различен начин и на различно ниво с въпроса за децентрализацията, не съществува истинско и дълбоко убеждение, че действително е необходимо страната да проведе процес на ефективна децентрализация на държавното управление“, се признава в документа на правителството. Там се посочва, че представителите на кабинета на практика не смятат, че децентрализацията ще доведе до по-добро управление.

Според документа политиците нямат ясна визия какво трябва да се направи, а самият процес е „в много по-голяма степен политически, отколкото технически проблем“. От процеса не се интересува и общественото мнение.

Според стратегията частично проблемът се дължи на факта, че липсват териториално обединени неправителствени организации на местни общности.

Реформата във финансите е спряна

В стратегията се посочва, че реформата в сферата на финансовата децентрализация на практика е спряна. Общините все още вземат решения за твърде малък процент от приходите и разходите на местния бюджет, собствените източници на приходи са крайно ограничени, местните власти нямат право да определят данъчни облекчения и потребителски такси и т. н.

В документа се отчита, че с промени в конституцията от 2007 г. за пръв път след 60-годишно прекъсване на общините се дават данъчни правомощия – да определят местните данъци и такси в границите, определени със закона. И след тази промяна обаче не се случват съществени промени в местните данъци и такси и като цяло те остават относително същите.

В сравнителен план по данни на Евростат за 2010 г. делът на местните приходи в БВП за ЕС28 е 11.9%, а този на България – 7.0%. В същото време делът на местните приходи във всички публични приходи средно за ЕС28 е 27.0%, а за България – 20.4%.

Относително най-лошо е положението на общинските власти в България по показателя дял на местните данъчни приходи от всички данъчни приходи. По този показател за анализирания период България се придвижва от 22-о на 20 място, като изпреварва Гърция и Словакия. Равнището на въпросния дял за общините в България през 2014 г е само 28.5% от средното за ЕС28.

Очертава се социална несправедливост

„Един от тревожните изводи, който все повече се налага, е че местните разходни политики зависят най-вече от фискалната политика на държавата, после от тази на европейските институции и, на последно място– от местни решения“, посочва пък в свой анализ заместник изпълнителният директор на НСОРБ Емил Савов.

По негови данни собствените данъчни приходи на общините формират 40% от собствените приходи, 16% от общите приходи и представляват 4% от всички данъци, събирани в държавата.

„Събираемостта на двата основни данъка, върху недвижимите имоти и върху превозните средства, по извадкови данни, е в размер съответно на около 70 и 65%. Без рязко повишаване до общоприетите равнища на 95%, всяко увеличение на ставките ще води до по-голяма социална несправедливост – ще натоварим допълнително изрядните платци, като има опасност и част от тях да откажат за плащат“, посочва Савов.

По думите му през 2015 г. НСОРБ е предоставило на финансовото министерство изследване, в което са посочени 111 закона, наредби и държавни стратегии, вменяващи допълнителни разходни ангажименти на общините, без да е осигурено финансиране. За целта допълнителният годишен разход, заплащан от собствените приходи на общините, е в размер на около 230 млн. лв.

Общините твърдят, че още около 100 млн. лв. на година им струва недофинансирането на делегираните от държавата дейности.