IMG_E7396 (1)

В ИЗТОЧНИ РОДОПИ – ПАРАКЛИС НА СВ.НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Мила Пейкова, културолог

 

Корица (1)Св.Николай Мирликийски Чудотворец е сред най-популярните светци покровители на българскато Черноморие. И не само. Въпреки, че от реалното му живеене ни делят почти седемнайсет века, неговите чудеса и деяния не са забравени до днес. Дори само поради това изграждането на параклиса „Св.Николай Мирликийски Чудотворец” при средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча” – Кърджали, Пловдивска Света Митрополия, заслужава специално внимание от нашата общественост.

Пораждането на самата идея за параклис в чест на светеца и постигнатото обществено съгласие в Кърджали за бързото му изграждане буди уважение и удивление сред всички. Той е като бяла птица край внушителната планинска „чаша“ на язовир Кърджали и вулканичните върхове на Източни Родопи. Мястото на параклиса е близо до залива, където е закотвена „Емона“ – корабът, който до преди няколко десетилетия е свързвал черноморските пристанища. „Доплувал” от Бургаския залив до Източни Родопи днес той припомня един транспортен подвиг, който никой не се опита да повтори дори при наличието на две магистрали в Тракия.

За параклиса в Източни Родопи вече е издадена брошура в Бургас, която чрез прославата на небесния покровител още веднъж разкрива благословената връзка между Черно море и Източни Родопи. Начинанието е на две бургаски дружества – Международния търговски и културен център ГЕОПАН и галерия „Ателие R”.

Тя съдържа текстове, свидетелства и илюстрации, които опаметяват създаването на параклиса край Кърджали. Въвеждащият текст е от бургазлията д-р Венцислав Каравълчев – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”; професионалната фотодокументация и графичния дизайн на изданието са дело на Димитър Рачев – основател и собственик на галерия „Ателие R” в Бургас; двете мозаечни икони на Христос Спасител и Св. Николай Чудотворец  на входа са изрисувани и дарени от Гергана Стоянова, също  от морския град.

Свързвайки хората  от Родопите с Черно море и двете части на Тракия, изданието подсказва и трасира една нова идея – възможност на поклонническа пътека между морето и планината, между Източна и Западна Тракия.

Според издателите брошурата има и друго предназначение. Тя разказва за „победата на народа” (това е прозвището на светеца в древността) и неговото единство в инициатива, която получава подкрепата и на християни, и на мюсюлмани.

Брошурата информира за начинание, което още веднъж разкрива истинската мисия на българската интелигенция – в лицето на инициатора на идеята за параклиса и голям български родолюбец проф. Иван Гаврилов и неговите духовни братя от Кърджали – Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски, или чрез приноса на арх. Петя Назърова – проектант на параклиса.

В брошурата за параклиса не е забравен никой. Свещеноиконом Николай Величков-Архиерейски наместник на Ивайловградската духовна околия и председател на църковното настоятелство при средновековния манастир „Св.Иван Предтеча” – гр. Кърджали и автор на каноничния летолис за създаването на параклиса се е погрижил да бъдат споменати всички заслужили.

В текста му, съгласно традициите на Българската Православна църква са имената на  държавния глава и министър-председателя на страната, Негово Светейшество Българския Патриарх и членовете на Светия Синод, председателя на парламента, цялата административна и светска власт в града, църковните настоятели, и всички дарители сред които и нашите братя мюсюлмани, подкрепили делото.

Всички те милеят за духовното единство на нашия народ и почитат небесния му покровител и застъпник пред Бога за водното естество.

Очаква се в близките месеци знаковия параклис на Св.Николай Мирликийски Чудотворец да бъде осветен и достъпен за всички. Приходите от издадената брошура – по волята на издателите и спомоществователите ще бъдат използвани за неговата поддръжка, облагородяване на средата и обгрижването му.

 

 

Илюстрации:

  1. Корица на изданието, автор Д.Рачев. Ателие „Галерия R”, Бургас
  2. 10 май 2019 г – първа копка на параклиса край Кърджали, сн. личен архив А. Авренлиев

 

Print Friendly

Автор: Мила Пейкова, културолог


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *