5 537 лв. е разходът на човек от населението за година. Така всеки работещ човек плаща повече и на практика в зависимост от ползваните от него акцизни стоки връща близо половината в държавния бюджет.

В тази сметка старите дългове набъбват до размер от 3 309 лв. на човек.

Нетрадиционният фиш по представената консолидирана фискална програма представиха по време на пресконференция от Института за пазарна икономика.

Обновена

Депутатите приеха Бюджет 2018 на първо четене

Бюджетът инвестира в здравеопазването, уверява Горанов

Тази година за 15-ти пореден път институтът предлага на вниманието на институциите алтернативен държавен бюджет.

В представения фиш разходите за администрация са в размер на 348 лв. Близо двойно повече плаща човек за отбрана и сигурност 627 лв. Разходите за образование са в размер на 541 лв., а за здравеопазване – 663 лв.

Най-висока е сметката плащана за пенсии и осигуровки – 1 841 лв. Сумата за благоустройство и околна среда 329 лв., за транспорт, съобщения и селско стопанство – 834 лв., култура и спорт – 93 лв., лихвите по стари дългове – 102 лв. В сметката се включва и вноската към ЕС – 160 лв.

Традиционно Алтернативният бюджет на ИПИ включва идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други.

Тази година към тези идеи е прибавено и постигане на бюджетен излишък, за да се възстанови фискалният резерв на страната поне до предкризисните си нива.
Целта е да се осигури буфер за публичните финанси при бъдещи икономически шокове – т.нар. бели пари за черни дни.

АИКБ се тревожат, че Бюджет 2018 не реформира

АИКБ настоява за нов подход при формирането на минималната заплата

От ИПИ разкритикуваха бюджета на правителството като изтъкнаха, че се пренебрегват препоръки на ЕК. Така правителството предвиждало да вдигне данъците, да харчи излишъка и да формира дефицит. От ИПИ напомнят, че бюджетът като начин на разпределение на публичния ресурс следва да отчита рекордно висок растеж след кризата в Европа.

Десислава Николова от ИПИ коментира, че растежът за 2017 г. е доста по-висок от очакванията. „Към момента последните прогнози са за растеж от около 4%“, посочи Николова и изтъкна, че благоприятната икономическа среда автоматично дава повече приходи в бюджета. Така до октомври месец оценката е за излишък от 2,4 млрд. лв.

Тя изтъкна, че същевременно имаме голямо спестяване на капиталови разходи заради бавния старт на европейски проекти. По думите ѝ капиталовите разходи в края на годината са силно надценени. На фона на този висок растеж в същото време имаме придържане към дефицитната политика на фиска.
Имаме голям контраст между фискалната политика до 2008 г. и политиката, която имаме последната година. „Наистина в момента ние нямаме обяснение защо се поддържат тези дефицити и се залагат и за следващите две години. По програмата на правителството се залагат дефицити от 1%“, посочи Николова.
Тя припомни, че излишъците са изключително важни и че благодарение на излишъците България избегна фискалната криза.

Фокус беше поставен върху реформата в образованието. Според експертите от ИПИ е необходимо в най-кратки срокове да се обвърже финансирането на образованието с постиганите резултати, да се създадат адекватни стимули за привличане на млади и амбициозни учители и реално да се въведе дуалното образование. В противен случай експертите се опасяват, че се наливат пари в нереформирана система.

Горанов раздава държавните блага за народа през Бюджет 2018

Не се е родил този, който ще излекува болното българско здравеопазване

Алтернативният бюджет на ИПИ поставя следните предложения:

• вместо да има нови разходи, да се оптимизират настоящите такива, така че с по-малко средства да се постигат по-високи резултати;
• вместо квази буфери като капиталовите разходи, които традиционно са по-ниски от планираните, а в края на годината се преразпределят за заплати, да има социални и други текущи разходи – реални буфери под формата на бюджетен излишък и увеличение на фискалния резерв;
• приемане на бюджет 2018 г. с излишък е най-логичната политика предвид развитието на икономиката през последните години и очакванията за следващите три години;
• прилагане на принципа „пари срещу реформи“;
• премахване на неефективни данъци като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии и премахването на данъчни преференции като намалената ставка на ДДС за туризма;
• отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия;
• отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система;
• разбиване на монопола на Здравната каса и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частни фондове, какъвто беше замисълът от 2008 г.;
• изготвяне на дългосрочна визия за бъдещето на осигурителните системи.

Дълг от 1 млрд. лв. поема държавата според правителствения Бюджет 2018 г.

Публикуваха държавния бюджет на страната за 2018 година