Напусналите след 89-та година българи по различни статистики са между 2,7 и 3,5 млн. души, което е катастрофално. Това каза председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев по време на кръгла маса на тема „За ускорен репродуктивен демографски ръст“.
Кръглата маса събра представители на правителство и бизнес за определяне на мерки за привличане на младите българи в работоспособна възраст за връщането им в България. Харалампиев посочи, че голяма част от тези хора са създали свои семейства и техните деца продължават да живеят извън България.
Симеонов бори демографската криза с финансова подкрепа за трето дете
Вицепремиерът е категоричен, че държавата трябва да поеме своята отговорност, включително и финансова
По различни статистики в страните от ЕС има 30 000 български студенти. Стотици хиляди пък са трудовите мигранти, отчете Харалампиев. Освен това той визира необходимостта от усилия за привличане на българите от традиционните български диаспори в Македония, Украйна, Западните покрайнини.
Харалампиев бе категоричен, че това пред което сме изправени е близка демографска катастрофа и затова били необходими усилията на всички.
Заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова заяви, че за първа година от 27 години на преход, правителството на Бойко Борисов поставя като приоритет в своята работа демографската политика. По думите й през годините на преход тази тема е била използвана само предизборно.
Доходите – основно лекарство за демографската криза
Пример е и Дания с туристическите пакети „Правете деца по време на почивка“
Султанка Петрова заяви, че за да бъде възродена България имало два начин – единият е да възвърнем българските ценности и култура. Другият начин бил разработването на демографски политики.
„Възраждането на България трябва да бъде цел на всеки един от нас“, каза д-р Петрова. По думите й е необходимо да бъдат разгледани и българската идентичност, устоите на българското семейство.
Като добри модели заместник-министърът на труда и социалната политика отчете провеждащите се срещи между български работодателски организации и български младежи, които се обучават в страни от ЕС. Тя посочи, че между 20-30 млади професионално подготвени хора се връщат в България всяка година.
България е с най-голяма смъртност в ЕС
България е с ниско ниво и по отношение на раждаемостта
На вниманието на участниците на Кръглата маса на тема
„За ускорен репродуктивен демографски ръст“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
НУЖЕН Е НАУЧЕН ПОДХОД ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА КРИЗА
107 580 : 365 = 294
Д-р Георги Чалдъков
Член на Международната академия на сърдечносъдовите науки
Председател на Българското дружество по клетъчна билогия
Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна
ВАЖНОТО НАКРАТКО
Задължително е политиците да разберат, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна” – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ”. Това, пренесено към демографската политика, означава създаването и изпълвяването на програми, базирани на съвременната превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука (science-based biomedicine).
Демографската политика трябва да бъде ПРИОРИТЕТНО и ДЪЛГОСРОЧНО насочена към намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и повишаване на качеството на живот в България. Организирането и функционирането на национална превантивна медицина не може да се осъществява, обаче, без политическа воля и знания за ДЪЛГОСРОЧНИ стратегии за преодоляване на медикосоциалните и икономически проблеми на сърдечнометаболитните и други болести…..
Обсъжданият „ускорен репродуктивен ръст“ на Кръглата маса (както и медиини изявления на зам минисъра по икномическата и демографска политика) са също рационални – например: (i) финансово стимулиране на семейната репродукция, (ii) привличане на българи, живеещи в други страни, (iii) завръщане на българи-емигранти. Но това, особено третото, е малко възможно засега.
Правителството на Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти през 1960-1970-те години, създаде Japan Stoke Prevention Center (в който работих през 1986-1987 г.) и други специализирани научни звена, осъществавянето на чиито ДЪЛГОСРОЧНИ НАУЧНО-ОБОСНОВАНИ ПРОГРАМИ успя да реши този проблем – смъртността от мозъчни инсулти бе многократно намалена. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален и икономически заряд. И пример за следване.от България.
MAGISTER DIXIT
Най-разпространените болести през последните 40-50 години в света са сърдечнометаболитните (често, но неточно, наричани сърдечносъдови болести) – атеросклероза, хипертония, затлъстяване (обезитас), захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те са мултифакторни болести, предизвикани са от действието на много рискови фактори. Едни от тях са свръхконсумация на мазнини и сол (натриев хлорид), тютюнопушене, занемарена физическа активност, ниска здравна култура – така те ни отмъщават с инсулти, инфаркти и злокачествени тумори.
С бедност, неграмотност и нездравословен начин на живот, водещи до болести и ранна смърт на демоса, в България се провежда хроничен демоцид (гр. demos – народ, лат. сaedere – убивам). Към тях се прибавят и хилядите жертви от пътни катастрофи, наводнения, пожари, барутни взривове и други беззакония. И около три милиони емигранти. На фона на гръмко демонстрираната „грижа за народа“ – най-лицемерната демофилия, корените на този демоцид са алчността и липсата на съпричастност и справедливост от страна на депутати, министри и бизнесмени.
По даннни на Световната здравна организация българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и злокачествени тумори. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2016 г. са умрели 107 580 българи – един голям български град. От тях около 72 000 – от инсулти и инфаркти, около 19 000 – от злокачествени тумори. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. И предизвиканият спад на населението в България е 42 596 годишно от общо 7 милиона и 101 859 български граждани към 31 декември 2016 г. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно. Спрямо природните бедствия това означава, че всекидневно се късат стените на 29 язовира (10 бяха жертвите от наводнението в село Бисер) и всекидневно стават 22 наводнения (13 бяха жертвите в квартал „Аспарухово“ във Варна).
Така в България продължава песента на козата (гр. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia). Това е най-тревожното национално явление, на което депутати, правителство и президент, заедно с лекари, учени и учители, трябва ПРИОРИТЕТНО И ДЪЛГОСРОЧНО да противодействат, за да преодолеем демографската катастрофа, в която Дамоклевият меч пада предимно на главите на българите – етносът, който дава името на страната. Другото е „Представи си България без българи“ – най-тъжният български фолклор!
Обаче, кои научни звена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българската академия на науките (дори и в медицинските университети) могат да решават тези сложни, мултифакторни проблеми, когато в тях – парадоксално за страна с такава висока смъртност – няма активно, целенасочено и ДЪЛГОСРОЧНО действащи научни институти по превенция на сърдечнометаболитните и туморни болести!? И всичко това „в лицето” на повече от тревожната статистика – при население малко над 7 милиона, около 90 хиляди българи умират годишно от тези болести!
От статия, озаглавена F as Fat. How Obesity Threatens America’s Future, научаваме, че броят на затлъстелите американци е също значително увеличен. Около 30 процента от децата са затлъстели или с наднормено тегло, най-засегнати са децата от бедни и необразовани семейства, съотвено с ниски доходи семейства – предимно от испански, азиатски, афроамерикански и индиански генотип. Тревогата се увеличава, защото през следващите 20-30 година САЩ е прогнозирано, подобно на България, да бъдат minority majority nation (нация, в която малцинствата са мнозинство).
Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат : “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Fat tax”, “Is Al Gore too fat?”. В България не сме чули някой да е запитал „Толкова дебел ли е Бойко Борисов?” И „Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?“ (Българските политиците се вълнуват повече от F as F-16, F as F-35, отколкото от F as Fat.) В България има адипобиология, но няма адипополитика и адипоикономика – има дебели политици, които не обръщат внимание на дебелите и с диабет и хипертония деца, нито на възрастните, умиращи от инсулти и инфаркти. Нито на лекарите и учените, работещи в областта на сърдечнометаболитните болести.
ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА
Още по комунистическо време се говореше, но нищо не се правеше, за превенцията на сърдечносъдовите и други социално значими болести.
Така бе и по времето на (преходната) демокрация. Например, в края на 2015 г. се прие План за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България през 2016 г., обявен от вицепремиерът Ивайло Калфин по време на заседание на Националния съвет по демографска политика…. И нищо съществено не постигнато от този План!
Сегашните обсъждания и кръгли маси ще имат същия (д)ефект, ако не са базирани на знанията и постиженията на съвременната предиктивна и превативана биомедицинска наука и практика.