БСП предлага рамка за Социален договор за минната индустрия, това съобщи на пресконференция в Стара Загора Драгомир Стойнев, зам.-председател на Народното събрание и народен представител от региона. „БСП смята, че изработването на Социален договор за минната индустрия не трябва да се отлага заради политическата криза и преди да се е стигнало до редовно правителство той трябва да е преминал през един кръг от сериозни обсъждания, при които да бъдат отчетени вижданията на експерти, синдикати, както и добавената стойност на основните политически сили“, каза той.
Рамката е изготвена възоснова на разговори със синдикати, местните власти, местни общности и представители на неправителствения сектор в България, взето е мнението на експерти от Европейската комисия. Тя се състои от осем точки. Целта на рамката е да бъде поставена на по-широка дискусия – обществена, икономическа, социална, политическа.
„Социалният договор не може да бъде изработен само в партийни кабинети или налаган от партийно мнозинство, защото това би го осакатило и отнело обществената му легитимност и адекватност.“, обяви Драгомир Стойнев. Това, което очаква БСП като процесот тук нататък е диалогът за започне отдолу нагоре – от засегнатите региони и пряко засегнатите общности и техни представители – местните власти, синдикати, бизнеса. В процесът трябва да участва и Служебното правителство.
Желанието на БСП е да внесе стабилност и пълна прозрачност при изготвяне на Социалния договор. В точка първа, отнасяща се до графика на работа мините е определен времеви хоризонт до 2049 г., с ангажимент за осигуряване на плавен преход и недопускане на внезапни затваряния. Във втората точка Договорът предлагаразпоредби за държавна помощ за подкрепа на минната индустрия по време на прехода. Механизмът за държавна помощ трябва да e предварително одобрен от Европейската комисия, за да се гарантира, че отговаря на регламентите за държавна помощ на ЕС. Това съответствие е от съществено значение за достъпа до средства от Фонда за справедлив преход на ЕС. Стойнев подчерта, че координацията с ЕК не трябва да се случва както до сега – на парче, а да се иска решение от нея за дългосрочна политика.
В трета точка е разгледана социалната защита за работниците, като тя включва не само миньорите, но и заетите в държавния ТЕЦ 2. В рамките на прехода, според проекта на БСП трябва да се гарантира непрекъснатост на заетостта. Всички работници, наети към 1 януари 2020 г., имат право да запазят работата си до пенсиониране. Тази разпоредба осигурява сигурността им по време на поетапното закриване на мини . Проектът въвежда и предпенсионен отпуск като право да го ползват имат работници, които наближават пенсиониране и чиито работни места са засегнати от закриване на мини. По време на този отпуск те ще получават 80% от заплатата си в рамките на 5-годишен период, докато достигнат официалната пенсионна възраст. При съкращение, работници, които не отговарят на условията за пред пенсионен отпуск имат право на еднократно обезщетение при съкращение между 60 000 и 80 000 лв.
За заетите в частните ТЕЦ-ве се предлага механизъм за диалог между частните инвеститори и държавата като гарант за трудовите и социални права на заетите там. Целта е да бъдат постигнати справедливи условия за предсрочно пенсиониране и справедливи нива на обезщетения при прекратяване на трудова заетост, близки до тези на държавните предприятия. Всички засегнати, работещи в частите ТЕЦ-ове имат право и да се включат в Програмите за преквалификация.
В точка четири на рамката за Социален договор, БСП предлага създаване на Свободни икономически зони във въглищните региони. Преобразуването им в зони, освободени от данъци, цели привличане на инвестиции и укрепване и модернизиране на европейското индустриално производство чрез иновации и нови технологии. Именно Програмите за преквалификациятрябва да бъдат обвързани с новите перспективи за заетост. Освен обезщетения при съкращение, в пета точка се предлага засегнатите работници да имат достъп до възможност за преквалификация, за да получат нови умения, подходящи за други индустрии. Договорът, формулиран от БСП, акцентира върху развитието и внедряването на чисти технологии за екологично устойчив преход в следващата си точка. В него е взет предвид финансовия ангажимент на за осигуряване на близо 4 милиарда евро от ЕК за инвестиции в технологии като газификация на въглища, улавяне и съхранение на въглерод.
Точка седем предвижда създаване на Фонд за трансформация на Маришкия басейн. Предложено е неговият начален капитал да бъде в обем от 500 милиона лв., с гаранции за допълнителни 600 милиона лв. Целтаму е да се координира преустройството на минните обекти и да стимулира икономическото развитие в региона, осигурявайки разнообразна и устойчива икономическа база. Подобни Фондове ще има и за останалите засегнати райони. Финансирането за тази инициатива ще идва основно от Фонда за справедлив преход на ЕС, който подкрепя региони, изправени пред значителни предизвикателства поради прехода към климатична неутралност .
В точка осем Договорът разглежда предизвикателства и въпроси на съответствие. В нея е засегната темата за необходимостта от спазване на стандартите на ЕС, но и предоговаряне на екологичните и финансовите стандарти на ЕС във взаимодействие с останалите страни-членки, засегнати от закриването на въгледобивната индустрия. Стойнев подчерта, че това е възможна цел заради сигналите за промяна в позициите по отношение на постигане на справедливи екологични и финансови стандарти от страна на ръководството на новата Европейска комисия.
