Премиерът Бойко Борисов влезе в директен пазарлък с Европейската комисия за бъдещето на започнатите и прекратени руски енергийни проекти у нас като АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“, в които българската страна е инвестирала не малко средства. Това стана ясно от думите му пред журналисти в Брюксел, където участва в заседание на Европейския съвет, посветено на решението на Великобритания да напусне Евросъюза.

Преди това в сряда той се срещна с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с когото също е обсъдил енергийните ни проекти и е поискал ясна подкрепа от Брюксел за строежа на газов хъб край Варна, захранват от руска подводна тръба, както и съвет за действията след арбитража за АЕЦ „Белене“, който осъди НЕК да плати около 600 млн. евро за поръчано и произведено от руската „Атомстройекспрот“ ядрено оборудване.

Искам Европейският съвет, като солидарни с това, което България направи като лоялен член, да бъдат солидарни към нас, заяви Борисов за спрените енергийни проекти в нашата страна.

„Дали ще платят парите, дали ще ни позволят да строим реактор, дали ще ни съдействат да продадем реактор, дали ще ни позволят „Южен поток“ да се строи като частен обект, дали Гърция и Турция по „Турски поток“ ще получат същите санкции, каквито България, за да може да не бъде заобиколена Украйна. Ще им напишем това писмено и ще искаме ЕК да отговори писмено, за да не се дава непрекъснато възможност на опонентите ни да ни атакуват, че сме лоялни, че сме доказан член на ЕС, и само да ни тикат към въоръжаване и флотилии“, пазви тезата си той.

Така, както сме лоялен член на НАТО, искаме Съветът и ЕК да знаят какви пари трябва да плати България за подписаните договори. Не може това да е само български проблем, смята българският премиер. „Когато трябва да се спира – да е общ проблем, а когато трябва да се плаща – да става само български проблем. В много спокоен и дипломатичен тон на всички най-високи нива запознахме всички колеги с това, което в момента правим“, каза още той.

Според него отношенията между Русия и Турция са такива, че никога не можеш да знаеш в каква посока ще тръгнат. „Доколкото знам, днес президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган са провели разговор, тяхна работа е. Но виждате – ту става „Южен поток“, ту се отказват от него – въобще доста политика на крайности между двете държави“, добави Борисов.

Ние винаги сме твърдели, че България може да работи по големи енергийни проекти, свързани с Русия, само като европейски проект. Видяхме, че всички останали опити от предишни правителства бяха тежко санкционирани с наказателни процедури от Европейската комисия. Затова използвахме вчера да се видим с екипа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, носехме аргументи за делото с АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, хилядите тръби на нашите пристанища, с на практика неподписан досега отказ от „Южен поток“ от руска страна и от наша. Те се ангажираха и добре разбраха какво комисията трябва да направи по въпроса, поясни премиерът.

„По процедурата, която искаха да ни наложат за собствеността на тръбите и компресорните станции – това не можем да допуснем. Това би било тежък политически удар срещу България и недопустимо, каквито и пари да ни санкционират“, коментира Борисов, вероятно имайки предвид искането на „Газпром“ единствено тя да ползва капацитета на „Южен поток“, което обаче е нарушение на европейските изисквания за достъп и на други търговци до газовата инфраструктура на територията на ЕС.

Борисов каза още, че в сряда сутринта българските представители са имали среща и с експерти на Съвета на Европа. Премиерът съобщи, че българският външен министър ще бъде на 1 и 2 юли в Сочи, където ще има срещи със своите колеги от Турция и Русия.

Преди това от правителствената пресслужба съобщиха, че в разговора си с Туск Борисов е поискал ясната и категорична позиция на Европейската комисия и нейните служби за газоразпределителния център „Балкан“ и е постави въпроса за съгласуване на последващите действия на България след решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и „Атомстройекспорт“ във връзка с АЕЦ „Белене“.

„Концепцията ни за газовия хъб е много добра и би била от полза за всички страни в региона. Ние обаче искаме да получим уверението на Комисията, че от правна гледна точка тя отговоря изцяло на европейското законодателство“, посочи министър-председателят и препоръча ускоряване на диалога в съвместната работна група между българската страна и ЕК по темата.

Той изтъкна също неопределеността около проекта „Южен поток“ и очакваната от Брюксел позиция за АЕЦ „Белене“.

„България стриктно изпълнява задълженията си като държава-членка на ЕС, но също така очаква поставените от нея въпроси да получават своевременни отговори. И трите проекта са от съществено значение за реализиране на енергийната стратегия на Общността, основна част от която са диверсификацията на източниците и трасетата на доставки. Нито един от тези три проекта не е само български, те касаят позиции и решения на ниво Европейски съюз“, казва Борисов, цитиран от пресцентъра на Министерския съвет.

Според съобщението Туск е поел ангажимент в кратки срокове да информира българското правителство по какъв начин европейските институции ще реагират по поставените от премиера Борисов теми и гарантирал, че страната ни ще получи становище по проектите.