При едни евентуални избори днес, в парламента биха влезли шест политически сили, а още една би била малко под чертата за влизане от 4%. Това показват данните от новото проучване на  „Алфа Рисърч“, проведено в периода 5-12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Според данните ГЕРБ запазва първото място в електоралните нагласи при евентуални предсрочни парламентарни избори, но подкрепата за партията намалява, докато ПП-ДБ съкращават дистанцията.

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ биха получили подкрепата на 21,4% от твърдо решилите да гласуват – спад от малко над 4 процентни пункта спрямо предходни измервания. На второ място се нареждат ПП-ДБ с 17,8%, като коалицията отбелязва ръст от близо 4 пункта след подкрепата си за масовите протести в началото на декември.

Трета политическа сила остава „Възраждане“ с 11,6%, а ДПС – „Ново начало“ заема четвърта позиция с 9,4% от гласовете на заявилите готовност да участват във вот.

БСП и ИТН, които бяха част от управляващата коалиция, са сред най-засегнатите от динамиката в обществените нагласи и се движат около парламентарната бариера – съответно с 4,9% и 3,8%. МЕЧ събира 4,2% и към момента е сред формациите с несигурни шансове за влизане в следващия парламент.

„Величие“ (2,1%) и АПС (1,6%) остават под прага за парламентарно представителство.

Повишена избирателна активност и разколебани гласове

Данните сочат и повишаване на избирателната активност. В седмицата на протестите и правителствената оставка декларираната готовност за участие в предсрочни избори нараства с 5-7 пункта, което означава между 300 и 500 хиляди допълнителни гласоподаватели.

Почти 10% от заявилите, че ще гласуват, посочват, че биха подкрепили партия извън настоящия парламент, а 13,3% все още не са направили избор – дялове, които могат съществено да променят изборната картина.

При нови избори сега – под 3% разлика между ГЕРБ и ПП-ДБ

Расте чувствително хората, които заявяват, че ще гласуват категорично при предсрочен вот за парламент

Рейтинг на лидерите: високи нива на недоверие

Рейтингите на основните политически лидери остават ниски, като при повечето от тях доминира недоверието.

Бойко Борисов запазва 21,6% доверие, но негативните оценки нарастват до 58,8%. При лидерите на ПП-ДБ личните дивиденти са ограничени: Асен Василев е с 14,6% доверие и 63,2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14,4% доверие срещу 57,1% недоверие, а Божидар Божанов – 12,9% доверие и 56,3% недоверие. Одобрението за Атанас Атанасов остава най-ниско – 8,2%.

Костадин Костадинов се ползва с 10,8% доверие при 60% недоверие. Лидерът на ДПС – „Ново начало“ Делян Пеевски е с рекордно високо неодобрение – 80,3%, при едва 5,6% доверие.

Атанас Зафиров (БСП) е с 8,4% доверие и 58,8% неодобрение, а Слави Трифонов (ИТН) – със 7,6% доверие и 61% недоверие. Доверието към лидера на МЕЧ Радостин Василев е 10,2% при 59,8% недоверие.

Очакване за нов политически проект

Острата конфронтация между основните партии и декларираната невъзможност за управленски коалиции подхранват очакванията за поява на нов политически субект. Общо 40% от анкетираните заявяват, че биха предпочели управление, изградено около „нова политическа сила“.

По този въпрос 16,9% искат следващото управление да се формира около ГЕРБ, но без участието на „ДПС – Ново начало“, други 16% искат управление около някоя от настоящите партии в НС, но без ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“, а 7,6% са на мнение, че страната трябва да бъде управлявана от ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“.

От това дали тези нагласи ще се превърнат в реален вот и как ще се структурира подкрепата за евентуални нови проекти ще зависят както резултатите от предсрочните избори, така и възможността за съставяне на стабилно правителство, посочват от „Алфа Рисърч“.

Алфа рисърч: 44% от българите са се допитвали до AI, но само 13% го използват редовно

Генеративният AI пробива в България, но основно за лични нужди