Във връзка с дебатите около промените в учебната програма по история и литература на учениците в основния и средния етап на образователната ни система, Агенция и Радио „Фокус” публикува откъси от книгата „Бойните маршове на честта и славата на България”. В книгата са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни маршове, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение. Сред маршовете са „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, които отпаднаха от програмата по литература за 6-ти клас. Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България” са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни. В книгата своето място намират вечните песни на националното ни възраждане и себепознаване,на отечествената ни национална революция, без които не бихме могли да се наричаме българи. Защото без нашето литературно и историческо наследство, без нашето минало няма как да имаме бъдеще като народ.

МАРШ НА МАКЕДОНСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
Стихове: Александър Морфов
Музика: Александър Морфов

Изгрей, зора на свободата,
Зора на вечната борба,
Изгрей в душите и в сърцата
На всички роби по света.

Юнаци смели пак развиха
Окървавени знамена.
Комити нови забродиха
Из македонската земя.

Ечат гори, поля, балкани
От бойни песни и Ура!
Сноват борците – великани
Навред, готови за борба.

Нас нищо веч не ще уплаши
И тъй живеем ден за ден.
Свещенни са горите наши
Из тях свободни ще умрем.

Тирани, чудо ще направим,
Ний чуждо иго не търпим
С юнашка кръв ще ви удавим
И пак ще се освободим.

За създаването на „Марш на Македонските революционери“ или позната още като „Изгрей зора на свободата“ най-добре разказва съвипускникът и близък приятел на автора и също композитор подполковник Павел Христов в спомените си, публикувани във вестник „Целокупна България“ на 27 май 1941 г.: „1925-то лято. Седи до мене в канцеларията другарят ми от младини – подполковник Александър Морфов. Седи и та¬наника. Вслушвам се. Хубавият му глас реди приятна боева ме¬лодия. Но познавайки го добре, правя се,че не му обръщам вни¬мание, за да не го смутя. След ка¬то тананика доста, грабна бързо от масата ми листове хартия и повдигна високо дясната си веж¬да – знак за силното му творчес¬ко напрежение, започна да пи¬ше.
След като приключва да пише Морфов каза смутено: Македонската организация е натоварила нашите композитори да напишат текст и музика за македонски марш, а мен викаха за член на комисията по одобрението му. Един писал марш, друг писал химн. Слушах, слушах около десетина. Не ми хареса нито един. И си рекох: да напиша и аз един, но за себе си, за мое и твое удоволствие, приятелю. Ето, написах го! Слушай сега, пък отсъди!
И Морфов запява:“Изгрей, зора на свободата, зора на вечната борба…“
Когато свърши, скочих и го целунах и отсякох: Тази песен като гръм разтърсва душата и вярвам, че благодарение на този марш ще доживеем да видим свободна Македония!
Вдъхновен от думите Александър Морфов грабва отново листа и казва: Аз няма да доживея това освобождение, но ако то стане след мен, новите думи на марша така ми звучат:

Изгря зора на свободата,
Изгря над родните земи
Тя стопли вече ни сърцата
И сили мъжки възроди!

Тирани, чудо ще направим
От нашия свободен край,
Със труд свещен ще го прославим,
Превърнем ще го в земен рай!“

Така предложеният марш от ком¬позитора се посреща с възторг не само от македонските организации, но и от целия български народ, понесъл толкова страдания за свободата на Македония. Ражда се песен, която надхвърля разстоянието и времето. Песен, която се пее от двете страни на границата, от един народ, изразява един национален стремеж и едно въжделение. Песен, която и до днес се пее както в цялата свободна територия на България, така и в частите на Македония, останали под чуждо господство.
„Изгрей, зора на свободата…“ пеят скопските студенти от разбитата конспирация през 1927 г., изправени пред съда на палачите.
„Изгрей, зора на свободата…“ пеят възторжените посрещачи на българските полкове през април 1941 г. в Скопие, Прилеп, Охрид, Велес, Битоля, Щип.
„Изгрей, зора на свободата…“ пеят осъдените на смърт за сътрудничество с българската власт, убити без съд и присъда след 1944 г., концлагеристите и затворниците в Идризиво, Голи Оток, Ясеновац, Ямите, а сред тя и тези които бяха предложили песента на Морфов за химн на свободна Македония.
Не по-малко са перипетиите и забраните наложени над „Марша на македонските революционери“ и в самата България. В продължение на повече от 45 години вечната песен на Александър Морфов е забранена от комунистическите власти, заклеймена като шовинистична и великобългарска, а дейците на ВМРО са съдени, избивани, затваряни и преследвани.
И въпреки всичко песента оцелява и от двете страни на границата. Пята тайно, под сурдинка. Предавана от уста на уста, заедно с имената на Тодор Александров, Иван Михайлов, Йордан Чкатров, Димитър Гюзелов, Кирил Дрангов и на хилядите мъченици на българщината в Македония.

Историята на марша „ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК“ може да прочетете тук
Историята на марша „ШУМИ МАРИЦА“ може да прочетете тук
Историята на „ЧЕРНЯЕВ МАРШ“ може да прочетете тук
Историята на марша „ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ“ може да прочетете тук
Историята на марша „СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ“ може да прочетете тук
Историята на марша „ЖИВ Е ТОЙ“ може да прочетете тук
Историята на марша „РАДЕЦКИ“ може да прочетете тук
Историята на марша „БОЯТ НАСТАНА“ може да прочетете тук