¼ от българите искат ново правителство

Общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател. Доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.

В момента всеки трети българин предпочита смяна на някои министри в рамките на кабинета, а други 23 на сто са за ново правителство в рамките на сегашния парламент.

Отчетливо се увеличава делът на негласуващите и колебаещите се дали изобщо да отидат до урните. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на сто, доколкото в момента агенция „Афис“ ги измерва на повече от 35%. Това ги превръща в най-голямата „(а)политическа сила“.

Най-отчетливо и видимо спадът на политическото доверие се отбелязва при Обединените патриоти.

Към момента едва 3,8 на сто от българите декларират подкрепа за националистите. Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, забелязва се ерозия по отношение на водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на миналата година, то към настоящия момент говорим за малко под 30 на сто. Сходна е ситуацията при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16 процента. И в двата случая наблюдаваме идентичен процес – затваряне и капсулиране на гласуващите традиционно за националистическите формации и загуба на периферен вот. Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от ситуации и остри реакции през последните седмици.

Случващото се при другите политически формации не е коренно различно. Забелязва минимален, но постоянен спад при „Воля“, като към този момент партията на Веселин Марешки има подкрепа от 2,5%, което поставя нейното присъствие в един следваща парламент под въпрос.

ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа на малко над 7%. Говорейки за електоралната мощ на Движението, уговорката за флуидния характер на мобилизацията е неизбежен.

Към момента водещият партньор в управляващата коалиция ГЕРБ събира подкрепата на 26% от пълнолетното население, което е загуба с около 4% в сравнение с преди 8-9 месеца, непосредствено след старта на кабинета.;

При левицата тенденцията не е много различна, като към момента готовите да изберат социалистите са 22,4% – колкото приблизително са били и през лятото на миналата година. „Афис“ отбелязват дори минимален ръст в подкрепата. Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива. На това обстоятелство се дължи скъсената дистанция между двете водещи политически формации.

Според анализа на „Афис“ можем да очакваме изненадващи събития в близко бъдеще. От една страна, едва ли ще бъдем свидетели на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското домакинство на ЕС, т.е. до средата на годината. В момента мачът се играе на наш терен, ние подаваме топката, очакваме да ни върнат паса, за да отбележим гол. Или поне това е метафората за политическия залог, който стои пред управляващите и преди всичко пред премиера Борисов. Несъмнено този залог е важен, а и той многократно беше разказан като единствения аргумент за сформиране на правителство в толкова непопулярна конфигурация – дясно-центристка партия, декорирана от националистически формации.

Доколко обаче може този аргумент да работи, без да се протърка от употреба? Действията на коалиционния партньор през последните седмици (Истанбулска конвенция, казусът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два ефекта. Мобилизиране на подкрепа сред евро-скептиците; и позацапване на имиджа ни пред Европейските партньори. Единственият въпрос е докъде можем да стигнем в тази посока и как това влияе върху подкрепата за властта.

Да не забравяме и факта, че нервите на Борисов не са железни, и той вече го е показвал няколко пъти.

Освен това данните на АФИС показват, че в интервал от 9 месеца се забелязва, че все повече български граждани снемат подкрепата си от настоящия кабинет (от 40 на сто през май 2017 до 27 на сто през февруари 2018), като същевременно расте делът на онези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май миналата година, до 23% сега).
Ако тази тенденция се запази до средата на годината, тя ще стигне нивата от периода преди и около президентските избори от 2016 г., когато искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет.

В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не трябва да се пропуска следното. Към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в полза на държавния глава, който е един от най-рейтинговите политици през последните години. Може би премиерът търси конфликта, за да почерпи от президентската харизма и да компенсира загубата на доверие и одобрение напоследък. Дали обаче ще му стигнат силите?

Едно е сигурно. Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамика, която вещае внезапни обрати. Като че ли е очевидно, че политическия елит няма намерение да кротува, а заедно с него и общественото мнение.