Украинските сили изложиха на опасност цивилни, като създадоха бази и оперираха с оръжейни системи в населени жилищни райони, включително в училища и болници, докато отблъскваха руското нахлуване, започнало през февруари, информира Amnesty International.

Такива тактики нарушават международното хуманитарно право и застрашават цивилните, тъй като превръщат цивилни обекти във военни цели. Последвалите руски удари в населените райони убиха цивилни и разрушиха гражданска инфраструктура.

„Документирахме модел на украински сили, които излагат цивилни на риск и нарушават законите на войната, когато действат в населени райони“, каза Агнес Каламар, генерален секретар на Amnesty International. „Това, че е в отбранителна позиция, не освобождава украинската армия от спазването на международното хуманитарно право.“

Между април и юли изследователите на Amnesty International прекараха няколко седмици в разследване на руските удари в регионите Харков, Донбас и Николаев. Организацията инспектира ударените обекти, интервюира оцелели, свидетели и роднини на жертви на нападения и извърши дистанционно наблюдение и анализ на оръжия.

По време на тези разследвания изследователите откриха доказателства, че украинските сили нанасят удари от населени жилищни райони, както и се базират в цивилни сгради в 19 града и села в регионите. Лабораторията за кризисни доказателства на организацията анализира сателитни изображения, за да потвърди допълнително някои от тези инциденти.

Руснаци и украинци съобщават за тежки боеве край Донецк

Руснаците обвиняват Украйна за обстрел по самия град, но украинците отричат

Повечето жилищни райони, където се намираха войниците, бяха на километри от фронтовите линии.

Оцелели и свидетели на руските удари в регионите на Донбас, Харков и Николаев казаха на изследователи на Amnesty International, че украинските военни са действали близо до домовете им по време на ударите, излагайки районите на ответен огън от руските сили. Изследователите на Amnesty International станаха свидетели на подобно поведение на много места.

Международното хуманитарно право изисква от всички страни в конфликта да избягват разполагането, до максималната възможна степен, на военни цели в рамките на или близо до гъсто населени райони. Други задължения за защита на цивилни от последиците от атаките включват премахване на цивилни от околностите на военни цели и ефективно предупреждение за атаки, които могат да засегнат цивилното население.

Изследователи на Amnesty International станаха свидетели на това, че украинските сили използват болниците като де факто военни бази на пет места. В два града десетки войници почиват, обикалят и се хранят в болниците. В друг град войници стреляха от близо до болницата.

Руски въздушен удар на 28 април рани двама служители в медицинска лаборатория в предградие на Харков, след като украинските сили създадоха база в комплекса. Използването на болници за военни цели е явно нарушение на международното хуманитарно право.

Украинската армия редовно е разполагала бази в училища в градове и села в Донбас и в района на Николаев. Училищата бяха временно затворени за ученици от началото на конфликта, но в повечето случаи сградите бяха разположени близо до населени цивилни квартали.

В 22 от 29 посетени училища изследователите на Amnesty International или откриха войници, използващи помещенията, или откриха доказателства за текуща или предишна военна дейност – включително наличие на военно облекло, изхвърлени боеприпаси, пакети с армейски дажби и военни превозни средства.

Как действат украинските партизани

Те очакват масова подкрепа при украинско контранастъпление

Руските сили удариха много от училищата, използвани от украинските сили. В поне три града, след руската бомбардировка на училищата, украинските войници се преместиха в други училища наблизо, излагайки околните квартали на риск от подобни атаки.

Международното хуманитарно право не забранява изрично на страните в конфликта да се базират в училища, които не се използват. Въпреки това, военните имат задължението да избягват използването на училища, които са близо до къщи или жилищни сгради, пълни с цивилни, излагайки живота им на риск, освен ако няма наложителна военна нужда. Ако го направят, те трябва да предупредят цивилните и, ако е необходимо, да им помогнат да се евакуират. Това не изглежда да се е случило в случаите, разгледани от Amnesty International.

Въоръжените конфликти сериозно възпрепятстват правото на децата на образование и военното използване на училищата може да доведе до разрушения, които допълнително лишават децата от това право, след като войната приключи. Украйна е една от 114-те страни, които са подкрепили Декларацията за безопасни училища, споразумение за защита на образованието по време на въоръжен конфликт, което позволява на страните да използват изоставени или евакуирани училища само когато няма жизнеспособна алтернатива.

Много от руските удари, които Amnesty International документира през последните месеци, бяха извършени с по своята същност безразборни оръжия, включително международно забранени касетъчни боеприпаси, или с други експлозивни оръжия с широкообхватно действие. Други използваха управлявани оръжия с различни нива на точност; в някои случаи оръжията бяха достатъчно прецизни, за да се насочат към определени обекти.

Практиката на украинската армия да разполага военни цели в населените райони по никакъв начин не оправдава безразборните руски атаки. Всички страни в конфликт трябва по всяко време да правят разлика между военни цели и граждански обекти и да вземат всички възможни предпазни мерки, включително при избора на оръжие, за да сведат до минимум щетите за цивилни. Безразборните атаки, които убиват или нараняват цивилни или нанасят щети на цивилни обекти, са военни престъпления.

„Украинското правителство трябва незабавно да гарантира, че ще разположи силите си далеч от населените райони или трябва да евакуира цивилни от райони, където действа армията. Военните никога не трябва да използват болници, за да участват във война, и трябва да използват училища или цивилни домове само като последна мярка, когато няма жизнеспособни алтернативи“, каза Агнес Каламар.

Amnesty International се свърза с украинското министерство на отбраната с резултатите от изследването на 29 юли 2022 г. Към момента на публикуването те все още не са отговорили.

ISW: Русия и Украйна спорят за атака срещу военнопленници в Донецка област

По последни данни са загинали най-малко 40 души, а 75 други са били ранени