Ченгелиев бе най-удачната кандидатура да спомогне за решаването на редица проблеми в областта и в град Бургас
Максим МОМЧИЛОВ
Иван Ченгелиев е наблюдаван, проверяван, анализиран и се стига до становищата, че той е най-удачната кандидатура, която щяла да спомогне за решаване на редица проблеми в областта и в град Бургас.Ето какво се пише тогава в Министерството на вътрешните работи:
„ № 393 СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ № 1119. Екз. ед.16.12.1989 г.
СПРАВКА ОТНОСНО: Получени данни във връзка с вътрешнополитическата обстановка към 16.12. 1989 г. Бургаска област.
По повод избирането на Иван Ченгелиев за първи секретар на Областния комитет на БКП сред трудещите се от областта се изказват становища, че това е най-удачната кандидатура, която щяла да спомогне за решаване на редица проблеми в областта и в гр. Бургас”.
По това време Ченгелиев е и общински съветник в Общинския народен съвет – Бургас, но през м.декември 1990 г., противно на очакванията, се нарежда към опашката на безработните. По-късно Ченгелиев става съдружник във фирмата „Мемотерм” ООД – Бургас”, регистрирана през 1995 г., а по-рано – през „Елтрейд” ООД през 1994 г.
Кой беше Иван Димитров Ченгелиев?
Той е роден на 29 декември 1946 г. в Айтос.Завършва средното си образование през 1964 г. в Айтос,а впоследствие се дипломира като инженер-химик във ВХТИ „Проф.д-р Асен Златаров”-Бургас през 1969 г. в специалността „Технология на органичния синтез”. Постъпва в системата на Комсомола и в продължение на шест години става секретар „Учащи”, първи секретар на Градския комитет на ДКМС-Бургас и секретар на Окръжния комитет на ДКМС-Бургас. Кариерата му започва да се очертава нагоре.
По пътя към върха на партийната пирамида първи секретар на Окръжния комитет на БКП – Бургас е Николай Жишев. Това е неговия най-продуктивен период като ръководител, когато наистина има някакви идеи и се бори да ги осъществи.Смята се, че тогава новите идеи на Жишев имаха нужда от нови хора за да ги осъществи, какъвто е и Ченгелиев.
Тогава обаче се чертаят и възможните рокади на пирамидата на властта в Бургас и окръга, а името му вече започва да се мярка тук-там. През 1973 г. Ченгелиев е изпратен да учи в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва и завършва през 1975 г.
По това време Николай Жишев вече е министър в София, а в Бургас командва първият секретар на ОК на БКП Гани Ганев. Ганев решава,че вместо в партията Ченгелиев да укрепи органите на Държавна сигурност, където на тихия фронт имало сериозни проблеми.Подкрепен с доверието на Партията Ченгелиев отлетява за Москва този път да учи в специалната школа на КГБ.
Префасонират системата на Ченгелиев и от 1975 г. е назначен за началник на РУ при НХК-Бургас и е преназначен за началник на отдела.Две години е началник на Районно управление на МВР при „Нефтохим”-Бургас, а от 1977 г. е началник на отдел „Икономически” на Държавна сигурност към Окръжното управление на МВР-Бургас.
Известно е, че оперативните работници от Държавна сигурност в Бургас са истински професионалисти, имат реалистичен поглед върху развитието на нещата и са хора, които не могат да бъдат подведени и излъгани. В НХК Ченгелиев,вече капитан, попада на случая от научен колектив от ИНН към комбината с разработка на система за автоматично смесване на бензин е дизелово гориво. Уликите са сериозни – налице е документ с невярно съдържание, стопански разхищения под формата на незаслужено взети премии и хонорари, неправомерно издадени свидетелства за рационализация. Тогава и генералният директор на комбината Иван Димитров, и първият секретар на РК на БКП Стойчо Койчев изпадат в ярост от изваждането на случая. Те бяха непричастни, но след като бяха огласени, в Бюрото на ОК на БКП смачкаха наличните обстоятелства.Това може да се установи и в архивата.
През 1979 г. отново персофонират Ченгелиев – системата от ДС преминава към Партията и това продължава до 1983 г. когато е избран за първи секретар на Общинския комитет на БКП-Айтос. Всичко това се случва благодарение на Николай Жишев, който се е върнал от министър и отново е първи секретар на ОК на БКП и някои обстоятелства трябвало да се бяха променят
В ролята на първи секретар на Общинския комитет на БКП – от 1979 до 1983, под ръководството на Ченгелиев годините са ползотворни и добри. Случват се и добри реколти, айтоският опит в селското стопанство е популяризиран в цялата страна.
След това настъпва периода 1983-1987 г., когато Ченгелиев е избран за първи секретар на Общинския комитет на БКП-Бургас.Практически Ченгелиев оглавява комитета, искрено се бори и вярва, че може да промени отношението на висшите партийни и държавни органи към тежките икономически и екологични проблеми на Бургас. Но в същото време работи с кадри, които му са наложени „отгоре“. Техните позиции бяха част от т.н.бургаски синдром, който вреше, кипеше и избухваше, но никога не спираше в преследването на крайната си цел – власт на всяка цена, с всички средства.
На една от инспекциите през 1986 г. пред инспектор от ЦК Ченгелиев споделя, че в Бюрото на Окръжния комитет гласуват не малко пенсионери. Казва: „Вземете Първия, Нончо Киров, Конда Койчев, Манол Стефанов, Цвета Хънкова. Добре, работили са, навършили са възраст. За какво стоят още?”
„Споделеното” на четири очи достига до ушите на Жишев. Той е персонално засегнат и облаците над главата над Ченгелиев се сгъстяват. Искаха пак да го върнат в МВР, но в последния момент го изпращат за първи секретар на РК на БКП в НХК. Там го заварва пленума на областния комитет, където е избраха за първи секретар на областния комитет.На XII-я конгрес през 1981 г., на XIII-я конгрес през 1986 г. и на XIV- я конгрес през 1990 г. Ченгелиев е избиран за кандидат-член на ЦК на БКП.Умира след тежко боледуване през 2020 г.
С течение във времето съм имал съм няколко разговора с него и когато е ставало въпрос за убийството на Ченгелиеви, сме започвали и свършвали с това, което е казвал, че предателството в Айтос е от тези на бургаския синдром.Ето какво казваше Ченгелиев: „Вероятно този казан е произведен в Бургас. Доказва го моя опит. Цялата история около катастрофалното положение на града ни е започнала още през 30 -те години и продължава до ден днешен. Човек може да полудее от съпоставката на фактите.
Имам пълното морално право да го кажа, защото нашето семейство даде кървава дан на феномена, станал основа на бургаския синдром – Предателството! Човек може да стане предател при определени обстоятелства, надхвърлящи волята и разума на конкретния индивид. Но когато предателството се поражда от груб интерес, от лично благоразумие, надделяло над чувството за другарство и солидарност към съратниците в едно общо дело, когато предателството стане характерна черта на цяло движение и удави в кръв и обезсмисли усилията на истински честните мъже… Това дава отражение върху поколения напред и обяснява защо наред с националните проблеми, Бургас си има типично свои, не по-леки. И за тях не е виновен нито Априлският пленум, нито Живков!
През десетилетията бургаският синдром се е запазил и модифицирал според обстоятелствата, но никога не е преставал да действа, смилайки стотици и хиля ди човешки съдби в името на едно хипотетично общество на всеобщото благоденствие и справедливост…”
