Светът втора година вече живее с новините от една истинска война в Европа – нещо, което доскоро беше немислимо. Общото напрежение между великите сили е достигнало своя връх за последните десетилетия, а може би и от Втората световна война насам. Отново има Изток и Запад и пропастта между тях се разширява. На фона на войната в Европа избухна и война в Близкия изток, а напрежението между Китай и Тайван и в Южнокитайско море остава много високо. Но да се върнем на войната, която се води само на няколко стотин километра от нас.

В последните години имаше много признаци, че нещо не е наред в световната политика като цяло, още когато Москва през декември 2021 година отправи почти ултимативни искания към САЩ и НАТО да изпълнят условия, които изглеждаха неизпълними: НАТО да поеме ангажимент, че повече няма да се разширява към границите на Русия и конкретно, че няма да приеме никога Украйна и Грузия за свои членове, да обещае, че няма да разполага в Украйна нападателни оръжия, които могат да застрашат Русия и да изтегли всички чужди войски от „новите“ страни-членки.

НАТО и САЩ след кратък размисъл отговориха отрицателно на руските искания, но заявиха, че са готови по принцип на диалог с Москва по въпросите на сигурността. След новогодишните празненства активната дипломация в началото на 2022 година между Русия и Запада продължи, включително със знакови визити на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в Москва през първата половина на месец февруари. Не по-малко важно бе и посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин за откриването на Зимните олимпийски игри, където той се среща с китайския си колега Си Дзинпин и двамата се врекоха в „безгранично партньорство“.

След 21 февруари 2022 г. събитията ескалираха с главоломна скорост – Путин призна „независимостта“ на самопровъзгласилите се републики в Донбас – Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР), като сключи с тях споразумения за защита и още на следващия ден изпрати войски в тези „републики“. Това доведе до много остри реакции в Украйна и на Запад и заплахи за налагане на тежки санкции, а Германия спря работата по сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.

Първата година на войната

На 24 февруари в 4:00 часа сутринта след телевизионно обръщение Путин започна своята „специална военна операция“ в Украйна, като Русия нахлу от север и от изток, включително от територията на Беларус, и се насочи към Киев и Харков, а войските на двете „републики“ в Донбас, подкрепени от руската армия тръгнаха за запад и на север, въздушни удари бяха нанесени по много украински градове, включително столицата Киев, Харков, Мариупол, Одеса, както и други по-малки населени места.

За цели на тази „операция“ Путин обяви – демилитаризация, денацификация и извънблоков статут на Украйна. Още в първите дни руската армия се насочи към столицата Киев и втория по големина града в страната Харков, но така и не успя да ги обкръжи или превземе. По-голям успех руската армия постигна в Южна Украйна, където на 1 март превзе Херсон и успя да завземе големи части от Запорожка област и да обкръжи Мариупол – голямо украинско пристанище на Азовско море.

Първите опити за преговори

Преговорите между Русия и Украйна започнаха само няколко дни след началото на руската агресия, но не доведоха до съществени резултати. Три кръга се проведоха в Беларус, но от тях не последва нищо.

Първите значими преговори, които произведоха пробив се състояха на 29 март 2022 г. в Истанбул, където бяха изпратени преговорни делегации от двете страни Там бе съобщено за постигане на предварително споразумение за извънблоков статут на Украйна. Това означаваше, че страната няма да се присъединява към военни съюзи или да приема военни бази, поясниха тогава украинските преговарящи. Тогава бе предложен също 15-годишен период на консултации относно статута на анексирания Крим, като те могат да влязат в сила само в случай на пълно прекратяване на огъня. В замяна Русия пое ангажимент да намали бойните действия в Киевско и Черниговско направление.

Буча

След преговорите Русия практически се оттегли от Северна Украйна и остави зад себе си следа от смърт и разрушения. Нарицателно стана името на малкия град Буча в Киевска област, където след оттеглянето на руснаците бяха намерени стотици трупове на цивилни, някои с вързани ръце. Тогава Украйна и западните страни обвиниха Русия във военни престъпления и се заговори за създаване на специализиран трибунал за търсене на отговорност от извършителите им, а преговорите бяха практически прекратени.

Последните руски успехи за 2022 година

Много специалисти по-късно отчетоха изтеглянето на Русия от Киев и Чернигов като успех за Украйна и като поражение за Русия, която въпреки подготовката и превъзхождащите си сили не постигна значими успехи в тези райони и бе принудена да се оттегли и да изостави след себе си танкове и друго въоръжение.

В началото на месец март започнаха боевете за пристанищния град на Азовско море Мариупол. Освен важно пристанище, градът беше голям индустриален център – в него се намираха два металургични завода с национално значение. Единият от тях – „Азовстал“ бе превърнат в крепост от украинските защитници на града и стана един от символите на украинската съпротива срещу руските нашественици. Град Мариупол понесе огромни разрушения, но бе превзет напълно от Русия. Последен падна именно заводът „Азовстал“ – на 20 май, като от него бяха изведени над две хиляди военнопленници – предимно от полка „Азов“. С падането на Мариупол Русия пое изцяло контрола върху Азовско море.

HIMARS и отговорът на Украйна

На 23 юни 2022 г. САЩ доставиха на Киев първите установки на реактивната система за залпов огън HIMARS. Тази система и доставката на други по-далекобойни артилерийски системи промениха ситуацията на бойното поле. Украинските сили започнаха да нанасят удари по руски военни цели по-дълбоко в тила до около 70-80 км и Украйна започна да атакува мостовете над река Днепър и така затрудни логистиката на руските части, особено към окупираната част от Херсонска област, която се намира на западния бряг на реката, като това включваше и самия град Херсон. С това започна подготовката за украинско контранастъпление.

Още през лятото на 2022 се заговори за това предстоящо контранастъпление в Херсонска област и много коментатори и блогъри се съмняваха, че то е възможно и го разглеждаха като пропаганден трик на Киев. Русия също започна да прехвърля сили в района на Херсон. Реално контранастъплението започна през октомври, но не в Херсонска област, а в Харковска и то толкова светкавично, че руските сили избягаха и изоставиха техника и оборудване на настъпващите украински части. Така за няколко дни бяха освободени големи територии в Харковска, Донецка и Луганска области, а Русия загуби ключовия град Изюм, който контролираше от началото на офанзивата. След това дойде реда и на Херсон, откъдето руснаците се изтеглиха на 11 ноември, но този път по-организирано и без да понесат големи загуби.

Мобилизацията

На 21 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин издаде указ за „частична мобилизация“ на 300 хиляди резервисти, отприщвайки невиждана вълна от бягство на млади и трудоспособни хора от Русия. Още след нахлуването в Украйна много руснаци напуснаха страната си – било от страх от мобилизация и изпращане на фронта или от несъгласие с агресивната политика на руския президент, но това беше нищо в сравнение с масовото бягство след указа за мобилизация. Предполага се, че над един милион млади и трудоспособни хора – предимно хора с образование и възможности, панически избягаха от Русия кой на където може – към Грузия, Казахстан, Турция, Сърбия, другите средноазиатски бивши съветски републики и дори в Монголия.

Окупирани територии и референдуми

В края на септември 2022 г руските окупатори проведоха „референдуми“ в подконтролните територии на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области за присъединяване към Русия, които естествено „подкрепиха“ това присъединяване. Естествено, защото в тези референдуми нямаше нищо нормално и законно – нито кампании „за“ и „против“, нито имаше реален свободен вот – много хора гласуваха пред домовете си под дулото на оръжия, нито имаше реални избирателни списъци, нито обективни избирателни комисии, нито международни наблюдатели. Естествено по-голямата част от световната общност не призна резултатите от тези референдуми, нито последвалата анексия.

На 30 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин, на помпозна церемония в Кремъл, обяви анексирането на тези четири области на Украйна, въпреки че към този момент Русия не контролираше нито една от тях изцяло. Путин обеща, че тези територии стават „завинаги“ неразделна част от Русия, а тяхното анексиране бе подплатено законово с промени в руската конституция, гласувани набързо. Много скоро след анексията обаче последваха събития, които доведоха до загуба дори на анексирани територии, а кулминацията беше загубата на Херсон.

Застой през зимата и пролетта

С настъпването на зимата на 2022г. активността по всички участъци на фронта бе намалена, с изключение на районите на Бахмут и Авдеевка, където боевете продължиха. Руската страна започна да изгражда укрепления дълбоко в окупираните територии и дори в границите на самата Руска федерация. Това доведе до забавяне на военните действия и се заговори за бъдеща руска офанзива през пролетта на следващата година или по-рано.

Превземането на Бахмут и бунтът на Пригожин

На 20 май 2023 година шефът на частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“, Евгений Пригожин, обяви превземането на Бахмут (който Русия нарича със съветското му име Артьомовск), след продължили няколко месеца интензивни боеве с много жертви, включително от руска страна.

Евгений Пригожин, който дълго време стоеше в сянка и отричаше връзките си с частната военна компания „Вагнер“, излезе на светло през пролетта на 2022 година и призна, че тя е негова собственост и заигра собствена роля в Украйна. Той започна да наема много бойци, включително затворници, и изгради значителни сили на ЧВК „Вагнер“ в Украйна. Пригожин не пропускаше да покаже важния принос на „вагнеровците“ във военните действия и започна да се намесва и да оказва натиск върху военното и политическо ръководство в Русия. Превземането на Бахмут му даде допълнителен кураж и той направи нещо неочаквано – на 24 юни се вдигна на бунт срещу военното ръководство на страната и поведе своите войници към Москва, като превзе щаба в Ростов на Дон, от който се командва войната в Украйна. Това насочи погледите на целия свят към случващото се в Русия. Естествено, Пригожин разбра, че е надценил възможностите си и не влезе в директни сражения с руската армия. Неочаквано за някои Путин го помилва и го изпрати заедно с наемниците му в Беларус. Един месец по-късно, на 23 август, шефът на „Вагнер“ загина в мистериозна самолетна катастрофа в Тверска област в Русия. Путин нито коментира инцидента, нито посети погребението на своя доскорошен приятел, а от ЧВК „Вагнер“ остана само спомен.

Очакваното украинско контранастъпление от неговият неуспех

Още от началото на 2023 година се заговори за ново предстоящо украинско контранастъпление. Западните съюзници на Украйна обещаха много и различни видове съвременни оръжия и артилерийски снаряди, подходящи за системи от съветско време, с каквито Украйна разполага, както и боеприпаси за западните системи с калибър 155 мм. Цялата зима и пролет бяха доминирани от разговори за танкове, артилерийски системи, ПВО системи и далекобойни ракети. Именно тези ракети предизвикаха опасения у западните партньори на Украйна, че Киев може да ги използва срещу суверенни руски територии и по тоз начин да въвлече Запада директно в конфликта – нещо, от което и Вашингтон, и Берлин се опасяваха. Тези съображения предизвикаха въздържан подход в предоставяне на въоръжение, особено танкове и модерната ПВО система „Пейтриът“ (Patriot).

Забавянето на доставките предопредели и забавяне на контранастъплението, което започна едва в началото на лятото, след като тези оръжия бяха доставени. Украинските сили започнаха да действат активно по целия фронт, особено в Запорожко направление, като се заговори, че целта на контранастъплението е прекъсването на сухоземния коридор между Крим и окупираните от Русия други украински територии, като по този начин се прережат логистичните линии на снабдяване на руските войски.

Украйна успя да си върне малко територии именно в тази част на фронта – по-конкретно селата Роботине и Вербово, но добре изградените руски фортификации и минни полета не им позволиха да осъществят значителен напредък.

Война на дронове

Относително евтини и лесно приспособими за военни цели, дроновете започнаха да играят все по-важна роля на бойното поле. Украйна впрегна частната инициатива, а Русия преориентира военно-промишления си комплекс и продължи да внася дронове от Иран.

Киев успя с далекобойни безпилотни летателни апарати да достигне руските територии, включително Москва и Московска област. Дори отдалечените Смоленск и Уст-Луга (на Балтийско море) бяха достигнати от тях.

Руското морско превъзходство в Черно море се оказа под въпрос, тъй като украинските безпилотни катери нанесоха значителни щети, потопявайки няколко кораба. С ракети и въздушни дронове други кораби бяха ударени в пристанища и на корабостроителници. Русия бе принудена да прехвърли значителна част от операциите на Черноморския си флот от Севастопол към по-отдалечения Новоросийск.

Дроновете с изглед от първо лице (с камера) (FPV) станаха неразделна част от съвременната бойна стратегия, както за разузнаване на врага, така и за нанасяне на точни удари с прикачени към тях експлозиви.

Спиране на американската помощ и нова руска офанзива

В края на годината, под влиянието на набиращата скорост кандидат-президентска кампания на Доналд Тръмп, Конгресът на САЩ потопи в процедурни спорове помощта за Украйна за 2024 година. Така най-големият съюзник на Украйна във войната й срещу Русия спря да доставя както оръжия, така и финансови средства, които останалите съюзници на Киев не са в състояние да компенсират.

Европейското обещание да бъдат доставени един милион артилерийски снаряда не бе изпълнено, защото оръжейната промишленост в Европа все още няма този капацитет. За сметка на това, освен че разполага със собствени резерви, Русия осигури внос от Северна Корея на съвместими артилерийски снаряди и дори балистични ракети.

Войната в Украйна прерасна в артилерийска война на изтощение, като засега Русия има превъзходство както по отношение на снарядите, така и числено превъзходство в жива сила на фронтовата линия. Това неминуемо доведе до превземане на инициативата от руска страна и бавно настъпление на руските сили по целия фронт.

Авдеевка

От края на октомври миналата година руският натиск около разположения западно от Донецк разрушен град Авдеевка се засили. Това населено място се намира на фронтовата линия още от 2014 година. То отдавана е напуснато от жителите му и превърнато в укрепен аванпост на украинската армия първо срещу проруските сепаратисти в Донецк, а после и срещу руските сили. С цената на много загуби Русия превзе града. На 17 февруари т. г. Украйна обяви, че се изтегля от Авдеевка, а в САЩ отдадоха руската победа на спряната американска помощ.

Кризата в Близкия изток и предстоящите избори в Европа и САЩ

Предстоящите избори в Европа и САЩ могат да повлияят на подкрепата за Киев, като в Европа се забелязва нарастваща умора от войната и скептицизъм към украинските военни успехи. Това също така съвпада с увеличаването на подкрепата за десни националистически партии, които се противопоставят на помощта за Украйна. В САЩ, Доналд Тръмп и неговите републикански поддръжници в Камарата на представителите също изразяват съпротива срещу безусловната помощ за Украйна.

В момента, правителствата в Европа и САЩ заявяват подкрепа за Украйна „докато е необходимо“, но сигурността в тези обещания е по-ниска в сравнение с миналата година поради очакваните изборни резултати. През това време Русия, в която също предстоят президентски избори, не чака, а най-изявеният критик на руския президент, Алексей Навални, почина при неясни обстоятелства в затворническа колония „Арктически вълк“ в Сибир на 16 февруари.

Кризата в Близкия изток, която ескалира във въоръжен конфликт между Израел и Хамас, отклони вниманието на световната общност от войната в Украйна. Въпреки усилията на Киев да поддържа вниманието върху руската агресия, ситуацията в Близкия изток налага нови приоритети в международния дневен ред, разпределяйки фокуса и ресурсите на световната общност между двата конфликта.