1244_20170411

28 години демокрация без меритокрация в образованието и науката.Част 2

28 години демокрация без меритокрация в образованието и науката.Част 2

Докога така?

 

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков*

 

 

 

Животът е диалог, в който трябва да се настроим на споделяне.

Мартин Бубер

От клетъчната биология се знае, че „думите“, с които си говорят клетките са молекули, които носят сигнали – сигнални молекули. Те се разпознават от молекулни рецептори–„антени“, разположени на клетъчната повърхност. Сигналните молекули се свързват с рецепторите си, сигналите им се пренасят в ядрото, активират съответните гени и чрез синтезираните протени се осъществяват клетъчни ефекти – организмът е в добро здраве. Ако ги няма сигналите и/или рецепторите, се получават болести. В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за сигнални молекули, например инсулин, са скрити под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира много инсулин, но той няма как да се свърже съсскритите рецептори и така инсулинът не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме.

Така е и с организма на човешкото общество. „Животът е диалог” (La vie en dialogue), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише професор Мартин Бубер в знаменитата си книга „Аз и ти“(Ich und Du), публикувана за първи през 1923 г.

През демократичните (или неокомунистическите) 28 години „сигналите“ свободно циркулират в общественото пространство, но депутатите и министрите не ги чуват- липсват им рецепторите, с които могат да разчитат сигналите. Така обществото боледува тежко, настъпва икономическа, здравна, морална и демографска криза.

Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на образованието и науката е „аристокрацията на заслуги“ – меритокрация, осъществявана от мъдрите и морални личности. Именно те могат да реализират ефектите на големите „сигнали“, да дават отговори на големите въпроси.Някои от тях са:

Студентът излиза ли от Alma mater studiorum наистина „нахранен със знания”? Знае ли великия смисъл на Sapere aude (имай куража да изразяваш мислите и идеите си)? На Learning to share, sharing to learn (научи седасподеляш, споделяйдасе учиш)?Наarеte – старогръцката педагогика на добродетели и взаимно уважение?Всичко, което прави, да е arete– превъзходно и красиво.

Преподавателите осъзнават ли, че „истинският университет е състояние на дух и разум“? Не виждат ли, че на студентите се гледа като донори на пари, а не като реципиенти на знания и морал?Чуха и осъзнаха ли педагогикатана академик Благовест Сендов? –„Образованието и науката са като създаването на децата. Това не е бизнес, а любов. Катастрофа е когато стане бизнес!“ С други думи, докога много български университети ще са повече икономически, отколкото академични проекти?

Обучават ли студентите непрекъснато,през целия им живот (LLP –Lifelong Learning Program; CME – Continuing Medical Education).Чрез евристичния потокна дидактичната каскада–информация-знание-начин на мислене? Пример за подражание ли саза моралните рефлекси на студентите – взаимно да се уважават и обичат, да създаватbrain-and-heart friendship(BHF)? Да имат куража да преминават поне веднъж на червенопо пътя на науката, за да направят своя зелена пътека внего? Да постигнат своите Еврика ефекти? И тогава да кажат: Vox Studentium vox Dei!

Докога университетите и БАН ще продължават да  бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания? Докога ще продължава деформацията на науката, образованието и културата (НОК) – политиците и другите началници не се ли тревожат, че така страната ни ще бъде НОКаутирана?

За да не стане това, некадепутати, министри и медии „се настроят на чуване“. Не само университетскитеначалницида „имат право“ да пишатвъв вестници за състоянието на българската наука и образование. И даобсъждат на срещи в Народното събрание обявенитена 3 април 2018 г. изменения в Закон за развитие на академичния състав, където пише и заминималните национални изисквания към научната и преподавателската дейност.

Не видяха лидепутатите и началниците, че изискваниятане са приоритетно адресирани до качеството, а до количеството на научната и образователна продукция?И какво е това оценявана с „точки“, при което най-много точки се даватза защитени дисертации и публикувани монографии и така наричани „хабилитационни трудове“ и „студии“! В кои реномирани университети в света гоима? – в американските Massachusetts Institute of Technology (MIT) , Stanford University, Harvard University или в други от първите 800 най-добрите университети в света за 2019 г.според World University Rankings. (От българските само Софийският университет попада сред класираните между 801 и 1000 място.)

Тогава защо депутатите и началниците не чухаMagister dixit:Quousque eadem?(Учителят каза: Докога така?). Изащо не поканиха някои от нашитесветовно известни учени, работещи вече много години в едни от най-престижните университети в Западна Европа, САЩ и Канада. Например, проф. Минко Балкански –физик, който повече от 70 години работи във Франция;проф. Михаил Давидовот Медицинския факултет на Университета в Хамбург; проф. Крикор Дикранян  и проф. Владо Кефалов – отВашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури;математикът Христо Сендов – професор по Western Statistical and Actuarial Sciences в университета в Лондон, Онтарио в Канада;проф. Антон Тончев –ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет-Варна, работил 10-12 години в Япония и Германия.

Ето някои от темите, по които действат в Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис:Parting the Clouds: Three Professionalism Frameworks in Medical Education(Разкъсване на облаците: Три професионални модела в медицинското образование); Rethinking the Educator Portfolio: An Innovative Criteria-Based Model(Преосмисляне на характeристиката на учителя: Модел, базиран на иновативни критерии). Там се стремят да постигатпрофесионализъм, базиран на добродетели (virtue-based professionalism). Не на звания без знания!

В тези страни главното изискване за удостояване на даден университетски преподавател с PhD, DSc, доцент или професор е приноса му в науката – няма американска, българска или италианска наука, има НАУКА. Там стойността науниверситетския преподавател и учен се определя от силата(импакта)на списанията, в които той/тя публикува, и от броят на цитиранията на неговите/нейните публикации. Наукометричните показатели impact factor, citation indexи h-index(Hirsch index)са оценка за приносите в науката. Като се знае, че обучението, базирано на съвременна наука, е най-добро, то научните приноси на преподавателите значително допринасят за подобряване на качеството на образованието.

Както многократно съм казвал и писал, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде” публикуваш и „къде“ си цитиран, идва “колко” е броят на публикациите и цитиранията ти.Преминалите успешно през такива “квалификации” могат да участват на „олимпиадите“ на науката и образованието и някои от тях  – най-добрите – да станат доценти, професори или член-кореспонденти и академици на БАН. Не може със скок на височина 170 см да участваш на олимпийски игри, така както с публикации в нереферирани в света научни списания (peer reviewed journals)- в конкурс за хабилитиране. Точковите лабиринти, направени в“минималните национални изисквания“, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие на създателите им и техните лобита. Не може тези, които поддържат статуквото, да правят реформи и закони, които ще нарушат статуквото.И пак, степените„доктор“ и „доктор на науките“ не трябва да са задължителни и ограничителни оценъчни критерии за хабилитиране. Те са вредниот интелектуален, финансов и антикорупционен аспект. Те са средство за поддържане в зависимост на кандидата от неговия „научен ръководител“. Казано с други думи, български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка(Табл. 1), отколкото принос в българската наука.Погледнетемного от нашите хабилитирани учени и преподаватели(често представянив медиите с 300-400 публикации)в „огледалата на науката“ –електронните бази данни Pubmed, Scopus иWeb of Science. Ище видите голямото разминаване с техните западни колеги.Нобелистите по физиология или медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчинии Алберт Клод имат съответно „само“ 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се,те са професори без “минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Таблица 1. Публикациина български учени в биомедицинските науки – според PubMed от 31 август 2016. Като се изчислят цитиранията и h-index, подреждането на авторите най-вероятно ще се промени.

__________________________________________________________________

  1. Vanyo Mitev – 176 (от които 94 през 2008-2016, когато е бил ректор)
  2. Мihail Davidoff – 161
  3. Doychin N. Angelov – 121
  4. Nikolay Lazarov – 103
    5. Wladimir Ovtscharoff – 88
    6. Ivo Karamanski – 84
    7. George Chaldakov – 83
    8. Dimcho Bachvarov – 78
    9. Vihra Milanova – 78
  5. Kostianev S–72
    11. Anastasia Stoykova – 67
    12. Vlado Kefalov–60
    13. Anton Tonchev –58
    14. Krikor Dikranian –52
  6. Roumen Pankov–50
    16. Viktoria Sarafian – 48
    17. Violeta Iotova – 48
  7. PepaAtanassova– 47
  8. 19. Christina Grupcheva– 41
  9. StanislavYanev– 36
  10. MilkaVlaskovska – 36
  11. Stefan Sivkov – 35
  12. DimiterItzev– 34
  13. LyubomirKasakov–34
  14. VanyaGoranova/VanyaStefovska– 33

_____________________________________________________________

*Главен редактор на международните списания Biomedical Reviewsи Adipobiology.Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *