2111590002

25 МАРТ: ДВЕ БЛАГИ ВЕСТИ

 

Tabula gratulatoriaза една метафорична икона

Георги Чалдъков

и приятели

Метафората е най-щедрата човешка дарба.

Хосе Ортега-и-Гасет

25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос– Спасителят. На този ден през 1934 г. се ражда Христо Фотев– романтичнатасветлина на българската и световната поезия(гръцки,photon– светлина).Една лирична фотоникана възхвалата за жените, морето, свободата, Бургас и България. И най-трогателната – за майките:

А майките ни, рано остарели,

сънуваха хамбарите задръстени.

По пръстите, отдавна изтънели,

се свличаха венчалните им пръстени.

Роден на Благовещение през 1934 г. – символ, че се ражда поетичен астрал на Федерико Гарсия Лорка. В сърцето на метафорите, те споделят лирични цветове, образи и мелодии. Андалуският брат е убит(1936), ражда се бургаският – да продължи мисията. Такава е хронологията на безсмъртието на таланта – Природата винаги оставя поне един дежурен Поет в света.

ЛОРКА
По залез златното момиче
се къпеше сама в реката
и ставаше водата златна

ФОТЕВ
Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то както сега.
На всички пролети събрало хлорофила
се пръсна то – позеленя снега.

ЛОРКА-ФОТЕВ
Зелена, любя те зелена.
И се учудвам, че останах жив
.

Ето някои от лирично-когнитивнитеметафори на Христо Фотев.

И рибите живееха… и някъде

от пясъчното дъно на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени –

началото на мойто съществуване!…

… Хрилете ми изгаряха от въздуха,

и перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми….

О, рибите живееха… Не бързайте

нетърпеливи риби да излизате,

не тръгвайте по стъпките ни в пясъка,

красивите си форми не променяйте!

Не знаете вий колко е мъчително

да се получи огън от дърветата,

да се замести силата на перките

с фантазия и непрестанно мислене….

Навярно ни и било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували…

 

Тези стихове са от „Морето“ и са посветени на Стоян Добрев-Бизона –  чаровно интелектуален бохем на Бургас. Само този, на който свише и генетичному е казано какво да прави,може да сътвори такива метафори – палеонтология в поезия или поетична палеонтология,трасиращапървите стъпки на рибите към земята, срещата им с въздуха,станала преди около 375 милиона години. И след това, преминали “всички перипетии” на еволюцията,превърнати в Hominem  sapiensразумни хора,които окриляни от любовта, “носят телата си със веселата лекота на” птици.

Това е великата магия на Поезията – без да имаш академични знания, чрез когнитивния потенциал наметафорите,* да опишеш еволюцията на рибите-с-четири крака(тетраподи), наричани „тиктаалик“ на един от канадско-ескимоските езици.**

Това излизане на “нетърпеливите риби” на сушата е метафоричната икона на еволюцията – по подобие на “еволюционната икона”, както един професор от Кембридж наречеархеоптериксите(гръцки,древни крила) – най-старите представители на риби-влечуги-птици.

ВъвField Museumof Natural Historyв Чикаго са изложени отпечатъци от тези риби. През 1983 г.участвахме на научен симпозиум  в Чикаго. Ако пак посетим този град, непременно ще се запознаем с тиктаалик и нейните откриватели.   И ще им занесем метафоричната икона, нарисувана от Христо Фотев. __________________________________________________________________

* Досев В. Метафората като когнитивен инструмент.Реторика и комуникации2015; 19.

**Чалдъков Г, Чалдъков Н. Тиктаалик: рибата-с-крака стъпва на земята.Една метафорична икона на еволюцията“. От:Човекът. Мисли, чувства, приятелство. Издателство „Ателие ‘89“, Варна. 2010. Стр. 245-247.

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *