Посолството на РФ в България вече започна да отбелязва този празник. На 18 февруари проведохме традиционния ежегоден прием, на който бяха поканени представители на България и на чуждестранните мисии в София, както и сътрудници на посолството.

Традиционно на 23 февруари ще положим цветя и венци на Паметника на съветската армия в центъра на София, а втори ритуал ще се проведе на бул. „Черни връх“ при Паметника на съветския воин – костница на загиналите в Отечествената война.

Ще присъстват деца от руското училище, служители на посолството и други чуждестранни мисии, българи от различни организации, които помнят и зачитат нашата роля.

Този празник съществува от 1918 г., но през годините е променял името си – Ден на Червената армия, Ден на Съветската армия и Военноморския флот, а сега е Ден на защитниците на Отечеството. Важен ли е за руснаците този празник?

За първи път този празник е отбелязан през 1918 г. Началото му е свързано с факта, че след Октомврийската революция се родила новата република РСФСР, но започнала гражданската война – това противопоставяне е неизбежно. Тогава Русия била подложена на чуждестранна интервенция от немците. В хода на опита за отбрана на родината се провели тежки боеве до Псков и Нарва. Държавата още нямала своя армия, за да се защити.

Партизаните не можели да водят професионални бойни действия с обучена армия като немската. Било прието решение от Съвета на народните комисари да се формира регулярна армия. Процесът започнал в Петербург, където били позиционирани матросите, а тях ги смятали за най-организираните по онова време. На 23 февруари се приело, че е сформирана Червената армия и Военноморският флот…

Тази дата към нищо не е свързана. Съветската власт се е опитвала да я свърже с нещо конкретно, но празникът си останал Денят на създаване на Червената армия. После името било сменено на Ден на Съветската армия, всички продължили да го отбелязват до разпада на Съветския съюз.

Така се стигнало до 2002 г., когато Държавната Дума взела решение да преименува празника на Ден на защитника на Отечеството. Русия има голяма история, тя не съществува от 1918 г., имало я е по времето на Дмитрий Донски, Александър Невски (велик княз на средновековна Русия – 13 в., управлението му се смята за начална точка на формиране на руския етнос – бел. ред.) и т.н.

Ние имаме генерал Гурко и генерал Скобелев, които са и ваши герои, пълководците Суворов и Кутузов, царския генерал Брусилов, когото изучават във военните училища, нашите маршали на победата Жуков и Рокосовски от Великата Отечествена Война. Не бива да го делим на съветски или царски период. Нашето общество реши, че така е най-правилно.

Възможно ли е някакво сравнение с 9 май – Деня на Победата, или той е върховен празник и не може да има такова сравнение?

Денят на Победа е свят празник за нас. Ние все още помним или имаме около нас хора, свързани с този празник, които са с непосредствено участие и във войната, и в нашия живот. Той още ни е пред очите чрез нашите бащи или дядовци. Моят баща е воювал, на някой друг дядо му или баба му са загинали. Денят на защитника на Отечеството няма такъв близък контакт с нас.

Първата Отечествена война [1812 г. – бел. ред.] е по-отдалечена и нямаме достъп до хора, които още си спомнят. Денис Давидов например е бил царски офицер, който е воювал тогава и правел рейдове в тила на врага. Василиса Кожина, която е ръководила партизански отряд също е защитник на отечеството…

Но не можем да кажем, че са два съпоставими празника. При нас в посолството идват ветерани, които живеят в момента в България и помнят Втората световна война, защото животът им е непосредствено свързан с това време – руски и български ветерани. Каним ги да разказват на децата в училищата за онези времена.

Възможно ли е патриотизмът да бъде мода?

Или има патриотизъм, или няма. Той не може да бъде на мода. Патриотизъм е личен пример – като тези ветерани, за които споменах. Склонни сме да считаме, че бихме били по-добре – когато пътуваме по света, виждаме различни неща и понякога младите хора се заблуждават. Истинските хора не се влияят от подобни неща. Да вземем за пример патриотите от историята в Руско-турската война. Дошли руснаците да помагат на своите братя единоверци, православни.

Офицерът, който се е сражавал тогава също е имал семейство и деца. Но той е тръгнал да воюва. Българското опълчение е било под командването на генерал Столетов. Хората защитавали родината си, а не някой богат земевладелец. Защитавали са своя къс земя, на който живеели с децата си. Нима не е патриотизъм, когато нашите войници спасяват някого в днешно време.

Прочетох социологическо проучване на „Левада център“, според което през последните две години в Русия числото на родителите, които са съгласни да изпратят децата си в казармата се е увеличило с 10% С какво е свързан този резултат според вас?

Днес има много желаещи руснаци да служат в армията. У нас това е дълг и свещено задължение. Естествено в Русия има професионална армия с договори. Но има и наборна армия – 18-годишният млад човек отива да служи в армията. Съществува система за отсрочки за студенти или семейства с две малки деца – тогава чакаме да пораснат малко децата… Сега да бъдеш в армията е друго. Отношението е друго, защото днес армията е различна. Службата е една година и позволява на младия човек да стане мъж.

Как празнуват обикновените руски хора, които не са военни?

Може би ние военните малко се обиждаме, че това е празник на всички мъже. Но това е правилно. Мъжът е защитник на семейството си – на съпругата си, на децата си, на Отечеството. Разбира се, и жените извършват войнски подвизи. Но днес на този празник поздравяват мъжете и това е така, откакто аз бях в детската градина и момичетата ни поздравяваха…

В Москва ще отбележат празника традиционно с полагане на венци на Могилата на незнайния войн в Александровския парк. Президентът и председателите на двете камари на парламента ще почетат празника с венци и цветя. Пред вечния огън си спомняме защитниците на страната ни, които са загинали във всички войни от нашата история.