2 376 лв. е общата стойност на месец, която е необходима за издръжката на живот на три членно семейство (2 възрастни, работещи, + 1 дете до 14 г.). Това показват представените резултати от президента на КНСБ Пламен Димитров за традиционното наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на 2022 г.

1 320 лв. са необходими за един работещ и сам живеещ човек. Доходът необходим за издръжка нараства с 4.1% на тримесечна база, а на годишна база с 19.7%.

За едногодишен период издръжката на живот за тричленно домакинство се е увеличила с 391 лева, за един сам живеещ човек – с 217 лв.

От началото на годината обаче издръжката на тричленно домакинство се е увеличила с 310 лв., а за сам живеещ човек – със 172 лв.

За годишен период брутната заплата за издръжка нараства: за 1 работещ от 3 чл. семейство с 252 лв. (или общо с 504 лв. за двамата работещи), а за работещ (сам живеещ) с 280 лв.

От КНСБ представиха и причините за нарастване на дохода за издръжка през септември 2022 г. – ускорения ръст на потребителските цените, следствие от:

Цените на природния газ, които нарастват с около 5 пъти за годишен период. Така през месец септември достига рекордна цена от 354,03лв. за Mwh, след като една година преди това е 69,40лв. за Mwh.

Цената на тока за бизнеса и през трето тримесечие се задържа на високи нива. Повишението е с около 4 пъти в сравнение със същия период на 2021 г.

Забавените енергийни компенсации за бизнеса, а и липсата на такива за природния газ , тласкат предприятията към повишаване на производствените цени. Отчетеният ръст на цените на производител в промишлеността е 50% през м. август на годишна база. Търговците от своя страна също вдигат надценката с оглед да запазят печалбата си;

Наред с това от 1 юли нарастват цените за електроенергията за домакинствата с 3.4%; топлоенергията средно с 39%, водата с средно с около 40%. Цените на хранителните стоки се задържат на високи нива, а някои от основните продукти продължават да нарастват.

Тази възходяща динамика на енергоносителите, горивата и на основни храни поставя пред сериозни изпитания българските домакинства пред предстоящите зимни месеци. Проведените национални социологически изследвания, показват че 76% от хората се притесняват за плащането на битовите си сметки през предстоящия зимен сезон.

Според 40% от българското общество най-големият проблем в България са високите цени, инфлацията и ценовият шок. Тази тревога е обоснована на фона на ръста на доходите, който отдавна е „изконсумиран“ от достигната инфлация и води до реален спад на покупателната способност.

През второто тримесечие на 2022г., СРЗ номинално нараства с 13.4%, но реално отчита спад с -1.9%.

На тримесечна база доходът необходим за издръжка нараства с 4.1% Нарастване на годишна база с 19.7%, при хранителни стоки с 24.2%, нехранителните стоки със 17.1%.

От синдикалната организация представиха информация и за динамиката на средните цени в групата на хранителни стоки. Необходим доход за храна и обществено хранене – 497,35 лв. за 1 работещо лице, това представлява 37.7% от общия разход . Нарастване с 2.8% спрямо предходното тримесечие и с 24.2% на годишна база.

Ускорено нарастване през последното тримесечие се отчита при:

„Мляко и млечни продукти“ – групата бележи тримесечен ръст с 11.7%, на годишна база с 38.4%. За годишен период нарастване при сирената е с около 5-8 лв., а при кашкавали с около 6 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база около 50%.

Захар и захарни изделия с 4.5%, на годишна с 24.5%. Запазва се тенденцията на нарастване на захарта, на тримесечна база със 7.4%. На годишна база нарастването от 0,90 до 1,40 лв.;

„Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляно месо (кайма) средно увеличение е с 3.1% и на годишна база с около 30%. Запазва се тенденцията на нарастване при пилешко месо – съответно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за нарастването е силния натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.

Яйца – нарастват с 44.5% на годишна база, а на тримесечна с 15.2%;

Задържане на цените на тримесечна база се наблюдава в групата „Хляб и зърнени храни“ нарастват с 0.3% на тримесечна база, но на годишна база ръста остава висок с 28.2%. При това, ако при разновидностите на хляба се отчита средно намаление около 10%, то при производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така например, закуските поскъпват с 18% на тримесечна. база, а на годишна с около 46%. Подобна е ситуацията при „Животински и растителни масла“ групата нараства с 1.1% на тримесечна база, на годишна с 44%. Слънчогледовото олио отчита намаление с 2.5% на тримесечна база, но достига годишен ръст от 43.9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5.9%, като достига годишен ръст от 54%. Същата тенденция се наблюдава и при маргарина.

Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст с 5.% на тримесечна база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 25.4%.

Динамиката на средните цени при групата на нехранителни стоки и услуги е:

Необходим доход за нехранителните стоки и услуги- 822,79 лв. за 1 работещо лице, това представлява 62.3% от общия разход . Нарастване с 5% спрямо предходното тримесечие и с 17.1% на годишна база

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

Групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ е с най-висок дял и представлява 23% от общо разходите в групата. Нарастването е с 23.9% на тримесечна база и с 38.6% на годишна база.

Природен газ за битови потребители нараства за тримесечен период с 106%, и 3,6 пъти годишно;

Дърва за горене с 12,2%, на годишно с 74.5% ;

Топлоенергия с 39% на тримесечна база и 42.7% на годишна;

Електроенергия с 3.4% на годишна;

„Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ бележат тримесечен ръст с 2.1%, а годишен с 12.8%. Само групата на мебели нараства с 16.3% на годишна база;

Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 6.8%. Само лекарства нарастват с 5.2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани, като: витамини, аспирини (ацетизал), аналгини, сиропи за кашлица.

На база представените данни общите констатации и препоръки на КНСБ са:

След направената ревизия на данните за БВП от НСИ за 2021 г., стана ясно, че реалният растеж на икономиката през 2021 г. е бил 7,6%, а не 3,4%. Това автоматично предизвика изменение на БВП и макрорамката и за 2022 г. Очевидно брутната добавена стойност на един зает е значително по-висока от отчетената, както през 2021 г., така и през 2022 г.

За 2022 г. до момента българската икономика отчита реален ръст на брутния вътрешен продукт от 3.9% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2021 г., а на потреблението с 4,5%.

С 16.5% на годишна база се ускорява растежа на производството. Преработващата промишленост расте с 12.7% на годишна база, енергетиката с 51.3%, ръст на строителството с 3.9%.

През първите осем месеца на 2022 г. при засилена производствена активност износът на български стоки към Европейския съюз и трети страни расте с 41.6% в сравнение със същия период на 2021 г

Всички тези показатели, са индикации, че са налице всички обективни предпоставки, които да дадат възможност на бизнеса за пренасочване на средства за повишаване на работните заплата, с оглед да се покрият загубите им от натрупаната инфлация .

Националната протестна кампания на КНСБ „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“! Продължава. Затова исканията на КНСБ:

Да се гарантират енергийните компенсация, включително и за природен газ за небитовите потребители, за да се запази заетостта. Опасенията за съкращаване на работни места при неизплащане на компенсации;

Да се гарантират, приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“. При тази инфлация и очакванията за високи комунални разходи през предстоящия отоплителен сезон е наложително да се увеличи както размера, така и обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. През 2021 г. 1 642 036 лица (23.7% от населението) не са могли да поддържат дома си адекватно топъл, докато едва 300 хил. лица са получили целева помощ за отопление;

Ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията, която вече достигна до 18.7%;

Достигане на размер на МРЗ на 50% от СРЗ (второ полугодие от предходната година) и приоритетно транспониране Директивата за адекватните минимални работни заплати.